English & Български & Deutsch ——————————————————————– География Селото се намира в предпарковата зона на Националния парк Рила, по поречието на река Черни Искър. Разположено в Говедарската котловина на 1268 м надморска височина, то има умерено-континентален климат със средна януарска температура -4,2° C и средна юлска +25,5° C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 25 см. Най-достъпният път за селото е от Самоков/13 км/ през село Маджаре/1 км/ асфалтов път, но може да се достигне и от Сапарева баня през курорта Паничище по черен път с високопроходим автомобил. Времето Подробна ифнормация История По време на Римската империя около горните притоци на Искровете(Прави искьр,Преките реки,р.Лопушница,р.Лькатица и др.) е имало рударски селища за добив на желязни руди и желязо.По билата на вьрховете южно на Говедарци е запазен Кайзеровия път, строен по времето на цар Фердинанд, свързващ Говедарци с Кобилино бранище.Има няколко пещери около бреговете на споменатите по горе реки,чиито входове са запазени все още.Голями струпвания на обработени камьни около входовете им е доказано,че са от хилядолетия. Културни и природни забележителности Над котловината се намира връх Мальовица и селото е един от изходните пунктове за достигането му. От Говедарци тръгват маршрути за хижа Вада (2 часа пеш), хижа Мечит (2 часа), хижа Ловна (3 часа), хижа и планинска школа Мальовица (по пътя за хижата и през местността Овнарско). През хижа Вада може да се стигне до Седемте рилски езера, едноименната хижа, от хижа Мечит се стига до заслона Кобилино бранище и от комплекс Мальовица се стига до циркуса Страшното езеро, където има изграден заслон,като другия маршрут е през местността “Овнарско”. В местността Надарица има останки от древно селище датиращо от времето на Римската империя. В местностите Тапанковица, Мечкарица и Изворо има запазени исторически паметници – църкви, манастир и параклиси. (from wikipedia) Селото е родно място на фолк дивата Гергана, ама за това, никой не го боли фара 😀 Чалга атмосферата е налице, както е при повечето български села. Пистата Пистата се намира в югозападна посока от селото на 3 км от центъра по асфалтиран път. Ако не можете да се ориентирате накъде да тръгнете: “с питане и до Цариград се стига” 😉 Пътят се почиства, но не може да се каже същото относно опесъчаването, заради което се налага освен зимни гуми да разполагате и с вериги. На втория километър от центъра на Говедарци се стига борова гора, където пътят се разклонява. За пистата се продължава надясно, което е указано и с табела. След още 400 метра следват 3 завоя, след което гората остава от лявата страна, а отдясно се разкриват прекрасни гледки към Рила. След още 400 метра се стига до десен завой. Там е едното място, където може да се паркира. Другото е след още 100 м. След като паркирате, преобуете, затегнете автоматите и извършите останалите рутинни дейности, продължавате по пътя пеша, пресичате Овчарска река и излизате на пистата. Пистата е оборудвана с много дълъг влек тип “паничка” (повече от 1100 метра) като преодолява денивелация от 350 метра (1320-1670 метра надм. вис.). Трасето, по което минава е доста неравно и на моменти много стръмно, което прави влека непривлекателен за начинаещите сноубордисти. Също така, не обувайте най-новият си панталон, защото тегличите не са много чисти и оставят черни петна по панталона. Целодневната карта за влека е 20 лв, а до него има кръчма с “народни цени” (бира – 1,50 лв, супа – 2,50-3 лв). На около 30 мин. от горната станция на влека се намира хижа Мечит, където също се предлага хапване и пийване. Пистата се обработва и е достатъчно широка за да се избегнат оголени участъци, ако има такива. От едната, а понякога и от двете страни, остава необработен сняг (по нашенски – пудричка 🙂 ). Високите борчета наоколо и северното изложение правят сянка през по-голямата част от деня, което е благоприятно за задържането на снежната покривка. Първите 150 метра са с малък наклон, който ви подготвя за следващите по-сериозни склонове. Следва стесняване на пистата и увеличаване на наклона.Оттук до долу следва постепенно разширяване. Тук вече започва пудричката по края на пистата (ако е наваляло, разбира се). Заключение В периодите с най-много сняг, мястото е възможно най-добрият избор да си прекарате един спокоен ден. Опашки на влека не съществуват, малко вероятно е и да се сблъскате с някой скиор по пистата, лавиноопасни терени наблизо няма. Възможно най-добрият избор за прекарване на почивката, далече от претрупаните ски-курорти. Ако пък поради някаква причина влека не работи, Мальовица е наблизо, Боровец също. Share this:TwitterFacebook Previous post Next post
Leave a reply