По случай тазгодишния триумф на сбъднати новогодишни късметчета, пожелания и метео прогнози, много хора се радваме на снежни планини, курорти и фрирайд местенца. За мое дълбоко съжаление се случи така, че и тази година двама туристи загинаха в лавина. Печална история, която имам чувство, че всяка зима се повтаря и повтаря… Но няма да се впускам в коментари, медиите и фейсбук вече са достатъчно наситени с тях. Аз ще използвам, че темата сега е болна за да разкажа едно тридневно изживяване. То помогна на мен, г-н Бобо и още 13 човека да си представим какво би било да помагаш на затрупани хора в лавина и как да не попадаш в нея.
Интересното се крие в това, че сентенцията “no friends on powder day” засяда някъде в главния мозък на човек, трансформирайки го в полу-адекватно, силно екзалтирано човекоподобно, тичащо към най-близкия снежен планински склон. Нали се сещате? Имам предвид точно онези, които хвърчат надолу сред облак от пръхкав сняг, крещящи като разгонени маймуни на детско парти.
Да, именно. Имам предвид теб, мен и още много, много други като нас.
Същевременно с това поведение, обаче, наблюдаваме самоуверено незнание и бедна подготовка на райдъра да разпознае кога го очаква яко каране и кога яко бедстване. Последствията са ясни – на който каквото му е писано. Някои минават “на косъм”, други умират, а трети се “разцепват” от каране. 🙂
Аз мисля, че сценараият не е рядкост, познат е на всички ни, все пак самите ние сме го изживявали многократно. 🙂 Но дали закупуването на лавинен уред, сонда, лопата и няколко наръчника на младия планински спасител са достатъчни за да сме в безопасност? Само с четене и гледане, дали става?
Не, трябва си практика. Ето защо с г-н Бобо взехме решение.
Записахме и преминахме практически курс по лавинна безопасност, който горещо препоръчваме!
Случката случи се на х. Амбарица, където Момчи и Марто от БАССЕС простичко и човешки обясняваха и помагаха на всеки един да разбере “що е то безопасност в планината през зимата”.
Организацията беше повече от ясна и то прекрасна… Курсът се проведе в рамките на три дни, в които ни показаха основни техники и знания за това как да избегнем инцидентите.
Това включваше преценка за състоянието на снежната покривка или иначе казано как да разчетем загадката на метеорологичните промени в комбинация с изложението на склона, който сме набелязали. Хвърляне на боб и гледане на ръка също.
Проверката на реалното състояние на снежната покривка беше едно от доста полезните занятия. Факт е, че всеки е виждал как се прави снежен профил, но е съвсем друго да го направиш сам.
Тестовете за определяне на лавинната опасност – друго е да ти обяснят как точно да блъскаш лопатата на блоковия тест. 🙂
В но.ски. блога слагам снимка на ски… накъде отива тоя свят… п.п. тестът се прави и с борд!
Лавинният уред – дяволска машина за добри дела. На теория всички правят едно и също, на практика има толкова голяма разлика между моделите, че ще ми трябва една цяла статия за това.
А питали ли сте се как ще разберете дали сондата удря на камък, земя или човек? Отговорът: усеща се! 🙂
Издирването на затрупан от лавина човек беше най-най-доброто. Научаваш много бързо що е то лавинен уред, как се използва, как се разпъва сонда, как сондираш с нея в снега, как изкопаваш жертвата… все въпроси, чиито отговори си повтаряш трескаво докато търсим тест-дъмитата.
Едно е да ти го обяснят, съвсем друго е да го правиш. Особено когато трябва да го изпълниш в рамките на златните 20 мин. Факт.
Основни аспекти на първа медицинска помощ, включително как да импровизираш носилки. 🙂
Возило от ски, щеки и въжета със спирачки и всички екстри. Много добро.
А това е специална спасителна шейна с еърбег седалка. Снегоходките SmallFoot винаги успяват да ни изненадат! 🙂
На тази снимка Момчи показва какво носи със себе си в планината – найлонова, синеока мадама и други неща за оцеляване като: 20 м въже 6 мм, 2 карабинера с муфа, 1 бр ринг лента и самохват Тблок.
Но не всичко беше ужасно полезен курс! …имаше и други удоволствия…
Денят (за някои) започваше със сутрешна йога по изгрев – “за раздвижване” казваха… За мен по-интересно упражнение беше закуската от мекици с домашно сладко от боровинки. 😀
Величествени гледки, приказни снежни картинии – усещания, които трудно се пресъздават.
Компанията от курсисти, хижари и даскали беше комбинация от готини хора, с които падна голям смях.
Обобщено казано, уменията ни да се справяме в планинските снежни условия се свеждат до един много любим цитат от “Мъжки времена” на Хайтов, с който ще завърша статията…
“едно е да ти се иска, друго е — да можеш, а пък трето и четвърто да го направиш.”
От no.ski.CREW благодарим на БАССЕС, FREERIDERZ и хижа Амбарица за полезните знания, чудесната атмосфера и вкусната храна!
Ако някой иска да види как изглежда пътеката от Смесите, по рида Зорнов рът, до хижа Амбарица, да цъкне тази фото-статия тук.
Leave a reply