Ревю на бюджетните курорти – Валмение, Франция

Поради огромният интерес, многото въпроси и международното положение, сега ще станете свидетели на първото по рода си ревю на курорта Валмение.

Въведение

Най-първото нещо което трябва да знаем за Валмение, е че името се изписва на латиница като Valmeinier. Френска му работа общо взето – пишат 100 букви и после си измислят правила да не ги четат. Простено да им е.

Курортът Валмение, както повечето от вас вече подозират се намира на френска земя, близко до границата с Италия ( на около 80км ). Валмение е част от по-големият курорт Галибер-Табор, чието име идва от двата най-високи върхове в околността, които се извисяват до над 3000м. Интересно е да се спомене, че в този район се намира и един от най-високите пътища в Европа, проходими с кола, като често именно планинският проход Галибер е най-високата точка, до която колелистите от Тур дьо Франс достигат.

Заредени с тази така полезна информация, можем да преминем до няколкото начина за достигане на Валмение от българска почва.

Как да стигнем?

Начин 1 – разбира се е с организиран транспорт, качвате се на колата/бусчето/рейсчето, което предварително сте организирали и напълнили с достатъчно на брой хора и после пътувате, пиете и простеете в разстояние на 30 часа. Дълъг и продължителен момент. Изпитание за духа и тялото. Кофти вариант.

Начин 2  – ровичкате в интернет няколко месеца преди дори да има спомен от сняг по френските писти, естествено търсите ефтини самолетни билети до Милано или Торино или Гренобел.
Ние пробвахме варианта до Милано и общо взето нещата седят ето така:

* Със самолет до Малпенза (Миланското летище, което е на около 50км от Милано),
сдобивате се с билет до Милано ( http://www.malpensashuttle.it/ ) Цената за двупосочен е 16 еврака. Рейсът пътува около 40 минути, след което ви разтоварва на 5 минути от централната миланска гара.

* От централна гара хващате миланското метро до гара Гарибалди, където ще си чакате ТЖВ TGV France-Italy 9240, за което предварително трябва да сте си купили билети от тук сайта от дето взехме билетите, цената е около 30 евро в 2те посоки.

* С влакът се возите до Сан Жен д’Мауриене, след това ловите набързо рейсът до Валмение, което ви струва 10 евра и сте там!
Колко лесно и просто е всичко 🙂

Майтапът настрана, такова пътуване верно си е едно малко приключение, но е за предпочитане пред 30 часа в рейс. Според нас.

Настаняване

Евтини хотели могат да се намерят лесно в интернет. Условието е да имаш елементарни умения с търсачката на гугъл и резервациите да бъдат направени месец, два , три по-рано. В нашия случай, ние попаднахме в ръцете на един приятел (мерси, Спасов!), който уреди всичко – не лош хотел, в малък апартамент за 5 човека с кухничка и тераса с яка гледка. Цената за една седмица нощувки и лифт карти за 6 дни ни легна към 240 евро.

Куротът Валмение

Валмение по френските стандарти се счита за малък курорт, ако се намираше в Австрия щеше да е среден, а за България си е огромен. Името идва от минали времена, когато в долината са добивали антрацитни въглища и Валмение всъщност означава долината на миньорите. Курортното селище започва живота си на височина от 1500 метра, където малко по малко застрояват, а днес се извисява до 1800.

Общо взето много прилича на български курорт – навсякъде хотели, наблъскани един в друг, а под тях се гушат всевъзможни магазинчета, капанчета, кръчми и кафета.

По улиците постоянно щъкат коли и хора нарамили ски или бордове. Някак си липсва образът на френското село, но затова не трябва да се безпокоите, само малко да мръднете насам натам с лифтовете и попадате във Валоир, където ще се нагледате на френски битовизъм 🙂
Удобното на Валмение е, че пистите са много близко – 4-5 минути пеша.

Пистите

Пистите в курорта са със сборна дължина от над 150км, като най-ниските им точки достигат 1430м надморска височина, а най-високите 2600м. Имате избор между 88 различни трасета за каране – 9 черни, 33 червени, 27 сини, 19 зелени. Всичко това се обслужва от 31 лифта, измежду които са 2 гондоли, доста седалкови лифтове и няколко влечки. Чакане на опашка почти няма, освен на най-натоварените писти, които обикновенно са зелени и са най-скучни така или иначе.

Курортът разполага също така и с доста сериозен фристайл парк и халфпайп, отделно на различни места има пръснати мини паркчета от по няколко кикъра и рейла.
Но да си признаем – кой иска да кара по пистите, когато извън тях има метър и нещо пудра? Никой. Така че направо преминавам към фрирайд терените, а от тях  там има доста!

Отстрани почти на всяка писта си има доволно количество неотъпкан сняг и не говорим просто за някаква си малка ивица дълбок сняг, повечето пъти съотношението писта към пудра клони силно към пудрата. Идеално място за учене, да се кара фрирайд. Склоновете не са особено стръмни, ако сте начинаещи и се случва да затънете в дълбокото, пистата обикновенно е на 5-10 минути борба със снега, така че няма място за притеснения 🙂

Голямата радост обаче очаква фрирайдърите по лавиноопасните и осеяни със скали склонове. Има няколко терена, които са доста стръмни и писти по тях почти няма, затова пък снегът е в обилни количества и когато условията позволят, там е истинската тръпка.

Валмение всъщност представлява един огромен фрирайд парк, където има за всекиго по нещо – гъсти или редки горички, които те карат да се почувстваш все едно си в японски фрирайд филм;  стръмнини, осеяни с криещи се под снега скали, които те мятат на високо и същевременно надират дъската 😀 ; снежни козирки, от които да се мяташ безгрижно, без да мислиш за приземяването след големия дроп; намират се и плашещи места, където скалите са толкова големи, че трябва предварително да си маркираш линията и да си я следващ стриктно, за да няма аварии.

Най-голям кеф безпорно обаче бяха широките, разляти и стръмни склонове, по които можеш спокойно да натиснеш опашката, да вдигнеш носа и да дадеш газ на макс, правейки огромни уайтруми, след всеки слаш.

Рецептата за едно снежно приключение е налице и човек само трябва да се съобрази с условията и да подходи с нужното внимание и уважение към планината, за да си изкара страхотно. Не намирам за нужно да описвам местоположенията на фрирайд терените, просто защото там всичко е караемо, стига да можете да го карате. 🙂

Лавинна опасност.

Лавинната опасност по някои склонове си е напълно реална и не трябва да бъде подценявана, почти на всички лавиноопасни места има означение, информационна табела и знаменце с нивото на опасноста към момента. Разбира се всичко това не гарантира по никакъв начин, че ще си прекарате безопасно. Затова трябва да имате поне малко познания в преценката на условията.

Склоновете на Валмение, вече са взимали жертви, така че там трябва да се подхожда внимателно и човек винаги да има едно на ум. Когато ние посетихме курорта, нивото на лавинна опасност беше на ниво 3 от общо 5, но общо взето успяхме да направим профил на снега и пластовете изглеждаха стабилни. Все пак се спускахме един по един, за да може, ако се случи нещо останалите да могат да реагират адекватно.

Курортът – яденe, пиене и нощен живот.

След сцепването на пудрата, идва един момент, в който краката се разтреперват от умора, а стомахът търси нещо да яде. Тогава идва времето да се помисли за хапване и пийване.

Храната и пиенето покрай пистите са лесно достъпни. Истински рай за карачите тип “кибици”, и възможност за бързо наплюскване за карачите с мерак.

За след пистата, в хотела, нашият експириънс се изразяваше в предварително пазаруване от супермаркет вериги като лидл, карфур и другите подобни и общо взето хапването и пиенето ляга доста ефтино. Студентка ни работа…

Обаче, ако не сте на ограничен бюджет в курорта има супермаркети, които не са с особено високи цени и дори може би са сравними със супермаркетите по нашите курорти (Пампорово, Банско). За да усетите истинският френски дух, ще се наложи да обиколите малко комплекса и да намерите капанче с име “Pain”, което явно означава пекарна.

Там вече са истинските лакомства – прясно изпечени кроасани, тартлетки с кремове и сладка, франзели, меса, сирена, шоколади. Цените варират в зависимост от избора, но една добра закуска от 2 кроасана и 1на тартлетка излизаше към 5-6 евра и определено си заслужаваше.

Общо взето правилото при цените е следното – колкото по близо до пистата, толкова по-скъпо, на 50 метра от пистата цените падат наполовина. Почти.

Нощният живот за нас се изразяваше в пиене по стаите, игране на нийд фор спийд и скрабъл. Просто сме уникални парти животни. 🙂

Така, че за наличието или отсъствие на нощен живот не можем да свидетелствуваме, но пък имаше много постери, които приканяха всички желаещи на разни купони по барове и дискотйеки.

Крайна оценка на курорта 9/10.

6 дни каране, 7 нощувки и пътни излиза към 350-400 евро. 🙂
За повече подробности и по-“вътрешно” усещане за курорта, можете да разгледате статиите тук – http://www.no-ski-crew.org/?cat=2538

Очаквайте след време още бюджетни решения за яко каране на яко място.