7ми ден във Франция. Една трогателна раздяла!

Ето го и последният ни ден във Валмение. Тази сутрин нямаше точене на кантове, нямаше тревоги по времето, защото вън бе ясно и (по прогноза) щеше да е така през целия ден. Затова тази сутрин, в 8:00ч, изглеждаше ето така. 😀

Тъй като това ни бе последен ден, решихме, че няма да губим време по пистите, ами ще идем директно да караме пудра на отсрещния склон. Защо? Ще попитат някои!

Ами много просто. Когато пристигнахме избора на извъпистови, неотъпкани склонове беше много голям. За съжаление обаче, ние не бяхме единствените преследвачи на пудра, всичкото народ по целия курорт се хвърляше извън пистата, кой когато може.

Затова до 7мия ни ден, вече 80% от хубавите склонове бяха разчертани, овършани, потъпкани и осрани. Най-търсените бяха заприличали на много зле обработени писти, а останалите просто не правеха кеф.

За щастие обаче, в по-скритите и тези, които изглеждаха по-страшни за спускане, все още можеше да се намерят линии за каране.

Което отговаря на въпроса, защо искахме да караме основно на склона, отсреща на нашата тераса, с който сутрин ставахме и вечер лягахме. 😀

Разбира се, докато стигнем до него, трябваше да се прехвърлим на 3 лифта, което изразено времево се равнява на поне 30 минути.

Тук бобо и братчеда се снимат, над якия фрирайд, след като ни напсуваха, че не сме ги изчакали. 😀

Това е хеликоптер на педали. Като водно колело, ама във въздуха. Спреш ли да въртиш, почваш да падаш. 😀

Но кефа определено цена няма. Успяхме да го спуснем два пъти. Всяко спускане траеше към 10-15 мин. Представете си – 10 мин само пудра! Несравнимо изживяване.

Междувременно, Жицата, който се беше контузил и от няколко дни си седеше само в хотела, правеше фотосесия на Таня.

Тук е мястото, където ще ви покажа как се кара сноуборд професионално… според Таня! 😀

За съжаление, методите ? за учене на преден кант се оказаха неуспешни. Цяла седмица го мъчи тоя преден кант в тая вана и все не ще, та не ще! Една Франция не стига! 😀

Към края на деня, останалите от крюто, вече бяхме грохнали. Ранен следобед пак се беше заоблачило и релефа вече се губише. Точно по това време аз, Ментъла и Антон (който кара ски) бяхме се хвърлили да тестваме един нов склон.

Разбира се, от лакомство за “още малко пудра” се натресохме в един тесен и гъсто обрасъл улей, който беше излъскан като улей за бобслей. 😀

Много тегава ситуация. Изсмука ни силичките, здравето ни взе. Сълза и смях.

Докато се измъкнем, бяхме грохнали, а часовника показваше критичен час.
След час вече се бяхме прибрали. Не много добър завършек на деня, но с незабравими, уникални пудрения.

Вечерта пак се цъкаше скрабъл, а Бобо вършеше зли дела с празни бирени шишета. 😀

A след като всички зли деяния бяха извършени, някой подпали зарята.

The End. 😀

Ако тази статия ти се е сторила интересна, има още 6 подобни от миналите дни. Ето ги и тях:

ден 1, ден 2, ден 3, ден 4, ден 5, ден 6.