Днес деня започна ей толкова слънчев, а пудрата на тоя склон от снимката бе разцепена! 😀
Първият ни слънчев ден откакто дойдохме. Преживяхме мъглите,студа и вятъра за да посрещнем богът Слънце!
Сутринта започна с обща среща до хотела, където щяхме да се съберем и с другите добри хора, за да си покажем българската сила пред чужденците! 😀
Ние, обаче не успяхме да дочакаме всички и бавно се предвижихме към пистата, където Жицата щеше да ни прави снимки за фейсбука! 😀
Ама нека прескоча глупостите. След като дочакахме част от хората, малко по-късно пак се разпиляхме из курорта и така накрая останахме аз (zeo), Mентъла, Братчеда, Бобо и Антон, който е скиор. 😀
Решихме, че няма време за губене по пистите и е крайно належащо да идем на набелязаните от предишните дни фрирайд спотове, които основно бяха на третата планина (тази, която покорихме вчера за първи път)
Антон (със ските, които не дава да ги заварим една за друга) ни поведе към мястото с горичките, които били много яки. Така и стана, но преди това ние решихме да му покажем мястото с къщите, защото преди тях имаше много яка пудра, която карахме 3тия ден от пристигането ни във Валмение.
Това е пудрата, която Антон по-късно намрази и съжали, че някога е минавал оттам. 😀
Вижте защо по-надолу…
След като излязохме от напудрения склон, влезнахме във вече познатия ни коларски път, който води до красивите френски къщи. Даам, и това беше пътят на унищожението, защото днес някой беше решил, че трябва да нахвърля чакълец отгоре му. Такъв беше старта на нашите извънпистови, фрирайд спускания и това беше пътят, който ни издра бордовете и ските на Антон.
Само Бобо не пострада, защото караше най-отзад и спря навреме. Ама карай, той пък затова все губи на Скрабъл! 😀
След огледа на пораженията, с леко смачкано настроение, ние продължихме пеш през къщите, водопадчето и чещмицата за да се включим към пистата и да продължим пътя си към напудрените гори! 😀
Оттук нататък, май няма смисъл да разказвам и обяснявам какво сме правили, защото снимките са достатъчни.
Горичката беше уникална, местата около нея също. Цял ден карахме на третата планина на Valloire (Setaz)
POWDER!
More POWDER!!
lots of more POWDER!!! 😀
И след като умаляхме и прегладняхме, решихме да се нагостим в една френска пекарна. Не мога да ви опиша колко вкусни са френските вкусотии. Уникални по рода си!
И айде пак – POWDER!!!
И накрая, както споменах още в началото – склонът от снимката, който бе разцепенана. Най-дългия и най-як фрирайд, който някога бяхме карали този ден и изобщо!!
…на път към вкъщи…
Този ден направихме брутални яки спускания, надявам се снимките да са ви накефили! 😀
Повече преживявания от Франция, може да прочетеш тук:
Leave a reply