Близо седмица измина, откакто с крю-то се разбихме ( в добрия смисъл на думата )по пистите на Чепеларе и ето, че идва време, да споделим кефът, снимките и натрупаните нови знания!
Нормалните хора прекарват 14ти Февруари с половинките си или пък с огромно количество вино/ракия/бира, no.ski.CREW реши, че нормалното е скучно и че 3дневен уикенд в планината е идеалният начин да се отпразнува 14ти. Всичко беше ясно – натоварихме се всички от Пловдив ( системата пак влезе в употреба, защото побрахме 5 човека и 5 борда в хечбек )и потеглихе за Чепеларско, където ни очакваха още другари по дъска от Варна.
Тук е мястото да отбележа якият хотел, носещ звучното име “Пещерняк”. Откриването на хотела стана съвсем случайно, когато предишната седмица закъсахме в Чепеларе и успяхме да се се уверим колко гостоприемни и готини хора са чепеларци.
За хотелчето мога да кажа, че е перфектното място да се прекара уикенда – 15лв на вечер за легло с включена закуска ( 18 камъка за закуска и вечеря ) .
Гледката от хотела!
Топло е, намира се на 2 минути от центъра на Чепеларе и от яките мекици и банички, освен това под хотела се намира единственият в България пещерен музей. Хората в хотела също са особено готини и въобще не бързат с освобождаването на стаите – тоест печелите още половин ден за едно каране и може да си тръгнете вечерта 🙂
Пещерна мечка в пещерния музей под хотел Пещерняк
След като тайфата се събра ударихме доволно пистите – сняг имаше мнооооооого. Първият ден за съжаление нацелихме малко кофти време – валя ни и дъжд и сняг и нещо междинно, автоматите ни изпозамръзнаха и общо взето в пудрата карахме с по един или два разкопачани автомата – усещането е особено вълнуващо, защото всяка грешка те мята на търкала в дълбокия сняг, но пък ако успееш да преминеш без да паднеш нито веднъж кефът е неописуем. За да отмъстим на времето решихе да го полеем с по няколко бири в стаите вечерта и да чакаме следващият ден.
Дъските чакат търпеливо.
Дойде и 14ти Февруари, изтарикатихме се и си взехе картите на половин цена 😀 Времето беше перфектното – слънце и новонавалял снежец. На места си беше бая разорано, а скиорите се търкаляха по червените писти – явно им беше трудно да се справят с излъсканото от тях ледено огледало в средата на пистата.
Ние изсотавихме тази лудница и се насочихме към сините писти, защото там имаше около 2 метра пудра отстрани и какви ли не естествени скокчета, рампички, бабуни, уолрайдове и дървета за слайдване.
В този момент си дадох сметка, че ходенето до някакъв сноу фън парк при този изобилен сняг всъщност си е направо грях. Природата тази зима ни даде идеалният естествен парк.
В края на синята писта 3а открихме една полянка, която всъщност мисля, че е сечище. Там намерихе и фънкпарк МечиЧал – недокосната пудра с пънове, коренища и дървета покрити изцяло от сняг. Всичко това създаваше огромни бабуни, които ако ги удариш правилно те мятат на 1-2 метра във въздуха.
Летенето започна … никой не мислеше и за приземяването, защото в 2 метра пудра то винаги е меко 😀 Фейсплантовете, бяха доста повече от лепнатите трикове, но пък лепнеше ли нещо адреналинът скачаше на 11 и на следващият рън лудостта беше едно ниво по-високо.
Ето как някои се учат да карат сноуборд 😀
По едно време с крю-то решихме, че ни се кара малко и в гората, от лифта бяхме видели сечището, което е около 500 метра преди разклона в края на синята писта 3а и се пада вдясно. Аз ( mental ) го бях минавал веднъж, но се включих в една от червените писти под стария лифт/котва, този път обаче исках да направим пълният маршрут и да се накефим на макс на дълбокия сняг. За хората, които искат да пробват терена – разгледайте указанията в снимката по-долу. Но имаите предвид, че има доста дървета и около тях подозрително снегът беше хлътнал ( виж статията за NARSID ) , малко преди гората има и доволно много бабуни, които са си готови big air-и, но и там трябва да се внимава, защото аз кацнах на едно борче и само на базата на луд късмет успях да се отърва безпроблемно.
Краят на карането в сечището преминава през гора, като има нещо като малка просека – широка около 3-5 метра, в която може да се кара. Въпросната просека се влива в кръстовището на туристическата и червената писта под стария лифт. Включването обаче става с около 2 метра дроп, с който трябва да се внимава. Ако не сте сигурно по-добре го сурнете по задник 😀
Настъпи вечерта на 14ти и по стар български обичай всички трябваше да се напият! Някои се напиха, други не, трети спаха … ( А Сърмата на тепиха )
На следващият ден с лек махморлук се отправихе отново към Мечи Чал. Тук хората, които бяха пийнали повече си проличаха отявлено 😀 не вървеше карането, въпреки идеалните условия. Добре, че успяхме да се засечем с Ангел от София, които успя за последните 3 ръна да ни накара да врътнем лудостта на 11 и да покараме мощно.
В края на деня умората, кефът и радостта, че сме с приятели в планината и сме прекарали перфектно си каза думата – 1 час просто си седяхе в хотела, под предтекст, че се сушим, а всъщност всички отмаряха.
Тридневното каране по стар обичай, завърши в капанчето при грънците на Нареченски бани ( апропо – някой да знае защо Наречен е наречен Наречен ? ), важното е че шкембето беше горещо и люто, питките бяха с чесън и масло, а айрянът беше с консистенцията на мед.
Какво повече може да иска човек?
Сега крю-то сериозно обмисля идеята, да се запише за Чепелариадата, така че ако ни видите там, обадете се да пием по бира!
Leave a reply