Тъй като Перелик е дестинацията, за която най-много сме спорили, с радост мога да заява, че най-накрая отидохме! 😀
Всичко започна сутринта, когато в 9 часа (9 и нещо) успяхме да излезем от Пловдив натоварени като идиоти в иначе мега голямата джипка на z3o… сиреч мойта. Минахме да съберем още малко подкрепление от Асеновград и така 3ма човека с 3 борда се отправиха към родопските дебри.
Разбира се не мога да скрия факта, че до сега на Перелик се бяхме качвали веднъж и то през лятото. От тогава бая вода изтече и сега пътя ми беше толкова ясен, че нощта преди да тръгнем киснах 15мин пред Гугълмапс, докато разбера къде трябва да потърся разклона за вр. Голям Перелик. 😀
Набелязах го на мега точният ми ЖиПиЕс (който даже не знаеше, че има такъв връх) и тогава успокоен от факта, че не мога да сбъркам вече пътя, легнах да поспя.
Та, така де, няма много да изпадам в подробности. Ще кажа само 2 неща!
1. НИКОГА НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ НА ТЪПИ GPSи!!!
2. Брат’чеда е много по-добър от който и да е GPS. И определено МНОГО по-точен. (говоря за точност в километри!) 😀
3. Да, ние объркахме пътя… 2 пъти 😀
Все пак разклона бе намерен, а веднага след него дойде и оснежения път. Състоянието му е задоволително. Покрит е с добре сгазен (от коли и моторни шейни) сняг, разбира се има коловози, които не правят проблем.
Като цяло е проходим. Слагате вериги и сте безпроблемни, но дори и без тях ще минете. (най-много да бутнете тук-там на по-стръмните места) 😀
Не след дълго се разкри невероятна снежна картина. Направо се разтопихме от кеф. Все едно се телепортирахме, беше адски красиво.
Още на първото място, където можехме да отбием, спряхме и изкочихме от колата да се нарадваме. Може би изглеждахме ей така:
Поснимахме и пак скочихме в колата, след 15мин вече бяхме горе точно до уебкамерите, които до преди няколко часа ползвахме от вкъщи. 😀
След като бобо се изака, решихме да пробваме възможностите на джипката и по-скоро да се развдем из пътя нагоре, за да набележим някакви места за каране.
Разбира се, не пропускахме възможността да закопаваме джипката (може би имам прекалено големи очаквания от нея). 😀
Най-яко е да те бутат, а ти да симулираш шофиране. 😀
Ето до къде успяхме да се покатерим – параклисът, който се намира на точно 2000 метра над морското равнище!
Не знам какво си мислите, докато гледате снимките, обаче горе е супер яко. Препоръчвам го oще преди да съм доразказал всичко. 😀
Часът беше 13:00, а ние се чудехме как да караме на най-доброто място, без да си загубил целия ден в лутане. И докато разглеждахме по едно време нещо се мерна в небето!
Не беше птица, не беше самолет, а беше…
КАЙТ! 😀
Отправихме се в тази посока и заварихме това…
Беше като в някакъв филм, ей така от нищото, когато си мислиш, че си сам – хоп! изкача някой. 😀
Разбира се, типа не беше случаен… беше смолянец, но пък вълк единак. Евала. Малко хора са толкова надъхани. Aма пък сега си мисля… те от старата школа май всички са такива. 😀
След кратко бъбрене, отидохме до най-близкия склон и….. ПАУДЪР ПАУЪЪЪЪЪР!!! 😎
Пълно удоволствие. Старият сняг, вече олегнал и запечатал повечето каманаци и борчета, оставаше на нас да разхвърлим новонавалялия снежец.
А колко беше новия сняг? Ей толкова:
Пошредвахме още малко, а след това се отправихме към хижа Перелик, където още на идване забелязахме уредите на Нинджа Скуад. 👿
Бобо беше толкова ентусиазиран от кайта, че му се поиска и той да бъде теглен от някаква сила. На снимките се вижда как залита и пада. За съжаление не успяхме да снимаме как въжето се омота около крака му и той продължи парзалянето по нос и последвалото след това изхвъчане от пътя.
МАЙТАП! Нищо му няма, даже не успя да падне. :/
А да, все забравям да отбележа, че още долу на разклона за Перелик има моторни шейни, които явно се наемат. От време на време изкачаха цели групи от натоварени мъже и жени, които бръмчаха нагоре-надолу. 😀
Ето тук прекарахме останалите 2 часа от деня. Нинджите добре са се погрижили, скока беше хубав, а в тръбата направо се влюбихме. Ще си търсим тъкмо такава! То да ти е кеф да се изръсиш върху нея! 😀
Бих ви показал някакви мега яки снимки от невероятните и неповторими трикове, които ни лепнаха, но за съжаление не успяхме да ги снимаме!!! 😀 😀
А сега за финал идва ред на гатанката:
“Някой е по склона бягал, от ужас ужасявал, той е тичал през глава за да хване своята… ?”
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Беше мега яко. Заслужаваше си, дори само за разходката си заслужава.
Оценка: 10/10
П.С.
Искам да кажа на всички онея педали, дето вечерта карат на дълги и ми бодът очите с кирливите си фарове, да ви вземат книжките дано!!!!!!!
Leave a reply