Пак Чепеларе, но този път с ПУДРА – 04.01.11

Явно магията на z3o и брат’чеда е успяла, защото годината наистина потръгна поне за мен ( mental ) с доста добро първо каране!
Дилемата накъде да се насочим и къде условията ще са най-добри беше огромна – прехвърляхме вариантите Перелик, Пампорово, Боровец, Чепеларе, Б4 и какво ли още не. Перелик бе отхвърлен, заради липсата на вериги; Пампорово, заради липсата на финанси, а Боровец и останалите варианти някак си просто увиснаха и така остана Чепеларе!

Знаехме, че снежното положение в планината е доста подобрено, все пак дори в Пловдив прехвърча снежец, въпреки че не се задържа. Надеждите ни бяха за поне 5-10 см нов сняг по пистите на Мечи Чал и те със сигурност се оправдаха!

Чети нататък >>

Още по пътя снегът не ни изостави и най-ревностно си валеше на парцали, трупайки се тихичко, z3o беше леко предубеден и не смяташе, че ще навали достатъчно за да заличи леда и снежните буци от предишното му каране, но все пак крепяхме надеждата, че всичко ще е перфектно 😀 Картите отново бяха 20лв, но ние заради криминалния си вид успяхме да се сдобием с вече употребени карти за 10лв ( Съвет no.1 : Винаги преди да си вземете карта поседете на 5-6 метра встрани от касата и се огледайте – почти винаги се намира някой добър човек, който да предложи карти на 50% 😀 ).
Като се качвахме на лифта – лифтаджийте ни обясниха, че се кара само от Междинна станция надолу – горе сняг нямало достатъчно. От седалката обаче нещата изглеждаха други.

С ясната представа, че може да се наложи да слизаме с лифта ( като пораженци ) все пак решихме да стигнем върха и да видим какво е положението там. Както се казва – Съдбата обича смелите! От връх Мечи Чал до междинка си имаше предостатъчно сняг, че дори се намираше и пудра, колкото за заигравка, встрани от пистата. Най-якото обаче беше, че нямаше почти никакви хора! Заради предупрежденията на лифтаджийте всички си седяха или на влекчето при върха или караха от междинна станция надолу. Така всичката пудра остана за нас и няколкото други смелчаци решили да пробват снега.

Пипалата на снежното чудовище

z3o се фука с бананата

Изглежда чепеларци най-после са намерили начин да изпомпват водата нагоре по върха, защото оръдията хвърляха сняг със страшна сила ( Съвет no.2 – Не минавайте директно под оръдието – по очилата полепва нещо като течен лед, който много скоро става твърд и няма махане :X ) .

Тук е моментът да се изфукаме с екипировка – и аз и z3o имаме дъски, надарени с magnetraction ( къдрав кант ) – и без да увъртам мога да заявя, че помага страшно много при лед и твърд сняг – останалите хора взимаха стръмните участъци на пистите влачейки се надолу на 4 крака, докато ние прелитахме между тях 😀 z3o великодушно ми отстъпи новата си libtech banana за няколко спускания и … мога да заявя, че и аз искам такава дъска! Мега брутално стабиларски се държи, ривърс кембъра я прави много повратлива – бътърите лепкаха постоянно и без никакво усилие – найстина добро дърво ( good wood ) 😀

Денят неусетно се изниза в опити за разни трикове, хвърчене по пистите и пудрата и слашване на спрелите се да полафят в средата на пистата 😀
На последното качване Мечи Чал ни изпрати със страхотна гледка, която постави огромни усмифки на лицата ни и стана идеалният завършек на едно почти перфектно каране!

Разбира се денят не свърши без приключения – извадено рамо, няколко падания и за капак – замръзналите врати на джипката.

Ей тaка се влиза в джипката на z3o …

Да са живи и здрави хората от Чепеларе, че са така ослужливи и помагат на изпадналите в беда 😀

Оценка на карането 8.5/10