Tова е история започнала на 1550м над морското равнище. История разказваща за началото на едно модерно изкуство, прерастнало в дебилизъм. История която се случи преди няколко дни, за която смятам да ви разкажа.
Всичко започна по обяд, в един полу слънчев ден в така наречената ЗОНА Б4. Двама сноубордисти разтоварваха раниците и си устройваха импровизиран сноупарк, състоящ се от два скока и една “взета на заем” дъска за “пързаляне”.
Дивен рок пръщеше от един ВЕФ (по-късно наименуван ВЕФЪТ!), който дружелюбно висеше и наблюдаваше от близкото дърво. Работата на ентусиастите вървеше добре и след известно време те вече привършиха. Дойде ред на Изпробването.
Като работливи горски мравки, двамцата другари бодро закатериха склона с бордове в ръка.Първото,второто и третото спускане бяха добри, очертаваше се добро начало, но въпреки всичко нещо липсваше.
Именно това чувство на липса даде живот на главния герой в нашата история – еленът Розберг и неговия сиамски близнак джедаят Хитлер! 😀
Петнадесет минути кипеше усилен труд под единия скок, еленът Розберг биваше постепенно изграждан от сняг. След ръбатото оформяне на тялото, последва нескопосана работа по главата. “Склупотрите” излгеждаха наистина ентусиазирани в делото си.
Противно на всякаква логика, първите лъчи светлина накараха елена да се опули с широко отворени очи, а устата разпъна хладнокръвно и равнодушно от единият до другия край на снежнта си муцуна. Странно, но тази гримаса остана такава до последните му земни секунди.
Кръстник му бе ВЕФЪТ, който след като го видя, будно се провика “БЪДЕТЕ ВСЕКИ ДЕН ОТ 12 ЧАСА С ЕЛЕНА РОЗБЕРГ!!!”. След такова свежо предложение, нямаше как името да е различно. Пък и на снежния ни герой някак си му отиваше такова име.
В миговете на осъзнаване, Розберг отчете три факта. Първо, имаше странен не-еленски нос. Второ, имаше удивително голяма купчина сняг, стърчаща косо от него. Трето усещаше кипяща работа зад себе си и по-точно на гърба си.
За жалост или не, той не успя да се обърне и да види, че двамата “създатели” вече приключваха неговия брат близнак – джедаят Хитлер!
“Защо ли джедая Хитлер?” се запита еленът, след като чу двамата да викат името му през налудничив смях. Същото се питаше и Хитлер, но за съжаление така и не разбраха.
След като измина известно време, еленът Розберг се опозна с брат си джедая, както и с двамата сноубордяги. Денят премина весело.
Хора и снежни същества с характер се размятаха, дивееха, снимаха, простееха, скачаха, падаха и се смееха. Ол дей лонг. Еленът Розберг се оказа луда купчина сняг с темпераментно, необуздан и садо-мазохистичен нрав.
Но денят вече идваше към своя край, и минутите на Розберг изтичаха. Към приблизително 17 часа, по Гринуич, единият от двамата сноубордисти застана с апарат пред Розберг. Няколко секунди след това, еленът забеляза, че земята се засилва скорострелно към него. Изведнъж пейзажа пред очите му се запълни с бели пръски сняг, а след това последва мигновена тъмнина.
Еленът Розберг и неговият сиамски брат бяха посекани със сноуборд. След като бордиста спря няколко метра по-надолу, той се обърна и загледа обнадеждено разбитата купчина сняг. Последва екзалтиран смях от двамата, всичко бе заснето, а деструктивното желание на двамата бе задоволено.
Tака завърши денят на нашият герой и брат му.
THE END!
😀
Leave a reply