Преди около месец Дядо Мраз ни достави чисто нови надуваеми снегоходки SmallFoot, чиито ънбоксинг документирахме ето тук. С нетърпение очаквахме, времето, когато ще можем да ги поразтъпчем в дълбок сняг и чакането не продължи дълго.
Стегнахме куфарите и екипировката и заминахме за снежна Франция и по точно Вaлмение, снежните приключения там бяха много, но сега ще се опитам да ги оставя настрана и да се концентрирам върху проведените тестове на снегоходките.

Read the rest of this entry »

Ето го и последният ни ден във Валмение. Тази сутрин нямаше точене на кантове, нямаше тревоги по времето, защото вън бе ясно и (по прогноза) щеше да е така през целия ден. Затова тази сутрин, в 8:00ч, изглеждаше ето така.

Тъй като това ни бе последен ден, решихме, че няма да губим време по пистите, ами ще идем директно да караме пудра на отсрещния склон. Защо? Ще попитат някои!

Read the rest of this entry »

След вчерашния, мега як ден, този започна относително не добре. И днес се пробудихме към 7:30, а времето навън за пореден път беше мъгливо и съмнително. Валмение отново искаше да ни прецака с кофти време!

Следейки отблизо мъглявото развитие на времевите условия, седяхме и сладко посърбвахме чай, докато се чудихме какви ще ги вършим днес. Ментъла се захвана да си оправя дъската, чиито преден кант бе съсипан от онзи гаден чакълест път.
Добре, че бяхме предвидили такива ситуации и си бяхме взели магическите инструменти!

До 9 часа, мъглата се пораздвижи и се оказа, че времето може и да е айляк! Пред хотела положихме поредни усилия да се съберем с останалите добри хора, но пак не се получи, за сметка на това пък се запознахме с едно много готино куче на пистата, което ни придружи до лифта.

За тези, които не различават породата на това изискано, умно и забавно куче, ще поясня, че това е Б-О-Р-Д-Ъ-Р-коли! …мхм, БОРДЪР коли. Не скиор коли, не шейна коли, а БОРДЪР коли! Да се знае!

След лифта, няколко спускания за загрявка и обзървация на скиорската маса…

Някои си бяха взели и малки скиорчета на каишки. Много интересно. Жицата ще остане заинтригуван.
Малко по-късно решихме, че ще ходим да покоряваме някои интересни междупистови места, които не ни бяха много ясни кои са или къде са, затова се отправихме да ги търсим на отсрещната планина – границата между Valmeinier и Valloire.

Read the rest of this entry »

Днес деня започна ей толкова слънчев, а пудрата на тоя склон от снимката бе разцепена!

Първият ни слънчев ден откакто дойдохме. Преживяхме мъглите,студа и вятъра за да посрещнем богът Слънце!

Сутринта започна с обща среща до хотела, където щяхме да се съберем и с другите добри хора, за да си покажем българската сила пред чужденците!

Ние, обаче не успяхме да дочакаме всички и бавно се предвижихме към пистата, където Жицата щеше да ни прави снимки за фейсбука!

Ама нека прескоча глупостите. След като дочакахме част от хората, малко по-късно пак се разпиляхме из курорта и така накрая останахме аз (zeo), Mентъла, Братчеда, Бобо и Антон, който е скиор.

Решихме, че няма време за губене по пистите и е крайно належащо да идем на набелязаните от предишните дни фрирайд спотове, които основно бяха на третата планина (тази, която покорихме вчера за първи път)

Антон (със ските, които не дава да ги заварим една за друга) ни поведе към мястото с горичките, които били много яки. Така и стана, но преди това ние решихме да му покажем мястото с къщите, защото преди тях имаше много яка пудра, която карахме 3тия ден от пристигането ни във Валмение.

Това е пудрата, която Антон по-късно намрази и съжали, че някога е минавал оттам.
Вижте защо по-надолу…
Read the rest of this entry »

Вторник! – четвъртият ден, откакто пристигнахме. След вчерашният ден, когато всичко бе бяло и не знаехме къде е пистата и къде е дерето, то тази сутрин не започна много по-различно. Мъглявина и снежец, подкрепени от студ!

За щастие след няколко спускания,  мъглата се запоиздига нагоре към върховете и карането заприлича на каране!

Курорта, разделен условно на 3 върхове, вече ни беше горе-долу познат, но най-далечният от нашия хотел, най-десният на картата, беше Le Setaz Des Pres! Tой все още бе загадъчен за нас, затова и решихме да си намерим пътя до там.

Времето през целият ден бе преобладаващо, на места с прекъсвания. След като се спуснахме към селцето под върха Сетаз, слънцето изпече, а ние намерихме супер място да се полюбуваме на гледката.

Read the rest of this entry »

Днешният ден бе уникален.
Снощи времето леко са омъгляви и заваля сняг, което нас ни зарадва. Проблемът бе, че днес мъглата си остана по всичките три курорта.

Та с две думи – голяма мъка.

Тази от снимката, бе нормалното състояние за мъгла. Към следобяд свидетелствувахме за толкова гъста мъгла, че не се виждаше нито пистата, нито маркировката – нищичко. Цял ден псувахме, псувахме и пак му беше малко.

Въпреки всичко, ние останахме тъпи и настоятелни и карахме цял ден, а всеки знае, че който търси НАМИРА! Read the rest of this entry »

След голямото пътуване, дойде и денят на карането по тези така хвалени френски алпи!
Още с първите петли закусвахме, оправихме се и изкочихме от хотелската стая да търсим пистите! А то не щеш ли, пистите до хотела!

Писти БОЛ! Като в чужбина! За един ден не успяхме да разгледаме всичко, и въпреки това покарахме добре. Има много места за фрирайд, които набелязахме и маркирахме! Дано ни се отдаде възможност да ги обходим всички.

Този ден повече покарахме от колкото снимахме, но очаквайте снимки и прочие от идните дни!

Вечерта Братчеда сготви вкусна гозба, нека го похвалим във фейсбук!

бел.ред. тук на снимката жицата е отрязал главата на братчеда.

Денят в който ни очакваше голямото пътуване. За някои от нас голямо, за други по-голямо. Крюто, разделено от съдбата в две групи по два различни пътя, потегли петък в посока Валмение, Франция!
И тъй като в момента повечето са на басейн и на шопинг, аз ще я напиша тая статия както ми дойде. Ще си изкажа мойто положение!

Отредено бе, българската група, с още 45 на брой добри хора, да потеглят рано-рано от София с автобус за 600 хиляди лева!
А ние с магистър Ментъл се случи така, че трябваше да потеглим от Виена със самолет, автобус,влак и автобус!

Решението ни бе смело и безрасъдно, това го осъзнахме малко по-късно, Read the rest of this entry »

Първото интро на снежна продукция, което ми напълни душата.

Епичните 3 минути от видеото са епик!!

И филма хич не е лош като цяло, като го заглежедам де.

В живота на всеки един сноубордист идва преломният момент, когато разбира, че екипировката има нужда от пране. Индикацията за належащото почистване може да се изрази в много неща : не особено приятен аромат на парцалките, дрехите започват да пропускат водица ( и най-често се оказвате с мокър гЪз ), калта по крачолите и ръкавите е много над допустимото ниво и още хиляди причини, които могат да накарат и най-големият хипар да се замисли за пералнята и с радост да си спомни миризмата на новите дрешки ( отпреди 4-5 години )

Майтапът настрана, обаче се оказва, че мембранните материи си искат доволна поддръжка, за да им се удължи максимално живота и да служат възможно най-вярно и сухо. Големите планинари, планински спасители и разни други хора, които разбират от екипировката смятат, че е най-добре дрехите да виждат 2 пранета на сезон. От една страна сигурно са прави, но пък тук говорим за хора, които прекарват над половин година в планината. За средностатистическият потребител по моя оценка ( експертна! ) едно пране в края на сезона си е напълно достатъчно. Това е в случаите когато няма аварии като пролетни кални борби из снежните/калните писти.
Импрегнацията от друга страна е следващата защитна стена, която брани нежната кожа на всеки сноубордист от природните стихии като вода, въздух почва и огън и Капитан Планета . До процесът на импрегниране прибягваме тогава, когато простото почистване на мембраната не възвръща старата водопропускливост.

Чети надолу и разбери повече! Read the rest of this entry »