Става ли за каране в Чепеларе към момента (11.01.2009)

Ако искате да разберете, четете нататък 😛

Неделя е, няма лекции, няма работа.Най-добрия начин да се уползотвори това време е ясен – бордовете в колата и към планината.След известно чудене и маене към къде точно да насочим колата, решението бе Пампорово.Стигна се до това решение след като се разбра, че нямаме винетка, а вероятността да ни спрат, ако тръгнем към Боровец е значително по-голяма (не карайте без винетки! против закона е 😛 ).
На път за Пампорово, решихме да проверим как са нещата с Чепеларе – Мечи чал, все пак се говореше, за допълнителни писти, нов 4-седалков лифт и 80 оръдия, които да покрият пистите със снежец.Запитахме любезната госпожица в касата дали оръдията работят и общо взето как е положението, отговориха ни, че става за каране от межинната станция на лифта надолу.Нас това като че ли не ни устройваше и се запътихме към колата, тук Съдбата се намеси и направи така, че до нас да паркират група сноубордисти, които току що били слезнали от Пампорово.Обясниха ни, че там работи само една писта (Туристическата), потока от хора е стабилен(огромен), а другите писти са в окаяно състояние.Нямаше как да пренебрегнем това предупреждение, а и защо да не се насладим на новите писти и по-малката им населеност.Паркингът беше почти празен, което значеше, че няма много хора.

На първото спускане послушахме съвета на касиерката, пускахме от междинка надолу, всички писти по този маршут са добре покрити със сняг, нямаше оголвания.На няколко места имаше доста заледени участъци, но с повече майсторлък и ентусиазъм се взимат без проблем.Все пак, по-големият проблем бяха камъните – най-вече по Зелената (Туристическа) писта, имаше няколко петна покрити изцяло с камъни.Като тук решението е или да си кажеш “Майната му, тая дъска да няма в рамка да си я държа” и да се опитваш да караш между камъните (не става, повярвайте, опитах!) или да си свалиш борда и доста пораженски, но пък по-бордощадящо да походиш 20-30 метра.
Естествено решихме да видим колко зле е положението нагоре от междинката, няколко човека вече ни предупредиха, че въобще не става за каране, да не се и опитваме да ходим.Нооо … изненада, горе беше доста по-добре.Почти нямаше заледявания, макар че едната червена писта бе оголена, дублиращата и (и малко по трудна) бе наред и ставаше за спускане. Положението с Туристическата също не беше толкова черно, както ни бе описано, на 2-3 места трябваше да се приложи гореописаната горе техника – или каране през камъни или носене на дъската.Но общото впечатление е добро.
Отсекът горна – междинна станция се нуждае от още сняг и една оброка на камъните, първата част от проблема ще се реши с пускането на оръдията, за втората част от проблема се нужни не повече от 5-6 правилно мотивирани човека 🙂
Междинна – долна станция определено си става за каране, липсата на сняг не е така остра, но ще е добре да покрие още малко и да няма лед.
Новият лифт се справя с потока от хора перфектно и е доста по-добре от старото Влакче на ужасите, ъъъ 2седалков лифт де. Още един плюс на новия лифт е това, че достига до самия връх Мечил Чал, като вече не е нужно да се използва и влека, преди единственият начин да се добереш до върха и началото на Туристическата писта, бе с лифта и след това с влекчето.

И така става ли за каране сега ( 11.01.2009) в Чепеларе? Да, става, иска малко ентусиазъм и приемане на това, че условията не винаги могат да са перфектни, но като цяло денят каране остави изключилтено и само положителни емоции у всички 🙂

Leave a reply