До х.Иван Вазов и обратно година по-късно

GOPR0034-01
 
 

Докато вниманието на цялото ни народно общество е съсредоточено върху наболелия казус дали Слави Трифонов е гей, бих искал да се върна взора си точно 365 дена назад във времето и да припомня на драгия читател едно доста противоречиво преживяване с главни герои трима от членовете на нашия скромен екип. Доста от вас са забравили за нашето „Рилско бедстване”, на което доста медии обърнаха внимание и успяха да създадат немалка цапаница, от която доста хора се настроиха крайно негативно спрямо нас, други пък , все пак, успяха да ни разберат и да кажат няколко добри думи за прехода ни и срещата ни с бурното лице на Рила планина и да споделят красивите моменти, които ние преживяхме.

IMG_20150131_172910-01

Преди година положих немалко усилия чрез тогавашната ми статия да обясня на заинтересуваните, че не сме извършили престъпление, извършвайки напълно целенасочено  рискован преход в зимната планина, а по-скоро проблемите дойдоха с лошо развитата комуникационна инфраструктура по българските хижи. Ние самите си взехме допълнителни поуки за цената на риска в определени ситуации, но пък в резултат на случката ни, посетената от нас х. Иван Вазов, вече има налична апаратура с комуникация с останалия свят, което е допълнителен плюс.

GOPR0094-01

И докато миналия февруари нямаше как да излезем от сериозния тон относно случилото се, сега, година по-късно искам да покажа яркото за нас преживяване от малко по-ведрата му страна, или така, както бе през нашия поглед  преди да разберем за проблемите, които бяхме създали неволно.

GOPR0011-01

„Всичко мина на един дъх” – е първото нещо, което мога да асоциирам със зимния ни преход до х. Иван Вазов. И това обхваща целия спектър от първоначалното възникване на идеята ни за въпросния преход със z3o (Здравко) край езерото в „Цар Симеоновата градина” в Пловдив, та чак до припряното преглеждане на снимковия материал след като се завърнахме живи и здрави обратно по домовете си. Може би с всяко въздействащо преживяване е така… Вече бяхме осъществили една сериозна зимна авантюра – спането на връх Амбарица в Стара планина в средата на януари, но предстоящото ни посещение на х. Иван Вазов бе далеч по-интригуващо предизвикателство за нас, тъй като маршрутът бе далеч по-дълъг, разнообразен, а и климатичните условия не бяха толкова пролетни като тези, в които ни завари Балкана преди това.

IMG_20150131_152754-01

Стартирахме прехода си във своеобразен климатичен прозорец със сравнително хубаво време. Този прозорец бе в рамките на по-малко от едно денонощие, което бе и времето, за което трябваше да успеем да стигнем до х. Иван Вазов, където трябваше да прекараме бурния 1-ви февруари и на 2-ри да поемем обратно към цивилизацията при слънчево време.  Самият факт, че времето за пристигане ни беше доста ограничено, повдигаше нивото на адреналина достатъчно, за да прекараме целия път в доста приповдигнато настроение. За това не ни попречи нито неработещия лифт от Паничище до х.Рилски езера, нито бурния вятър, който ни посрещна над горския пояс в планината. Пътят ни беше изпълнен с обичайните взаимни бъзици и шеги, като не пропускахме да заснемаме нито почивките за глътка ром или закуска.

GOPR0097-01

Любопитни моменти не липсваха – от нелепия ни външен вид със снегоходки на краката, до пропадането на z3o в замръзнала локва край „Рибното езеро” до х. Седемте езера. Върху ледовете на именно това езеро минаваше нашия маршрут, а докато аз вървях напред, останалите двама предвидливо снимаха, за да може да бъде увековечено моето евентуално пропадане. 😀 Часове по-късно, след като вече пълзяхме замръкнали по билото на Зелени рид, ситу ацията също не бе лишена от своя чар. Да си сред виелицата в зимната планина е усещане, което мнозина биха предпочели никога да не ги сполети, но истината е, че в това усещане има нещо първично, което те кара да се чувстваш свободен, много далеч от всекидневието и житейските предразсъдъци и проблеми.

GOPR0016

Виждаш колко дребна част от природата сме ние – хората и виждаш планината във вид, в който малцина се осмеляват да я видят. Пред мащабите и силата на снежната стихия се примирява всеки човек и се примирява пред могъществото на планината.

GOPR0017Достигането на всеки следващ пилон от зимната маркировка носеше истинска радост и задоволство от това, че успяваме да намираме правилния път в условия на почти нулева видимост и ураганен вятър.

GOPR0018Дори кенчето „Монстър”, който отворихме на кръстопътя „Раздела” ни се стори най-вкусното нещо, което бяхме пили, особено за Бобо! 😀GOPR0019

Трудно е да се опише какво е чувството да стигнеш успешно до крайната си цел, след 13 километра преход, продължил цели 13 часа с 20 килограмова раница на гърба. Това чувство трябва да бъде изпитано, защото не може да се опише с думи. Може би защото планината ни беше пощадила, за да минем през виелицата невредими, а може би и заради изключителната красота на природата там и уюта на х. Иван Вазов.DSC_9056-01

В този особен планински уют имахме удоволствието да прекараме следващото денонощие.  Приятно е да си на завет, на 2300м н.в ., докато навън се гонят ветровете и затрупват целия първи етаж от постройката.

DSC_9042-01

На такова място човек започва да цени всяко дърво, което е донесено на крак от ниските части на планината, на топлата купа с боб, която му се сервира и на топлото легло, в което си ляга. Неусетно преминава времето в тази планинска идилия.

GOPR0028-01GOPR0029-01GOPR0034-01

Пътят ни наобратно беше съпровождан от много хубаво и слънчево време, което създаде предпоставки за заснемането на доста добри кадри. Настроение не липсваше, въпреки че знаехме, че ни очаква вълна от негативни емоции долу в ниското.

GOPR0049-01

Но и планината ни държеше докрай в прегръдката си. Дори когато вече имахме пълна видимост към х.Рилски езера и лифтовата станция, ни предстоеше да слезем по стръмния улей до вр. Харамията.

GOPR0061-01GOPR0081-1-01GOPR0064-01

Големите количества нов сняг от предния ден създаваха реални предпоставки за лавина. Моментът на старта на спускането ни по улея бе увековечен от камерата, за да добият представа роднини и приятели що за място е това.

GOPR0089-01DSC_9067-01GOPR0102-01

Изводите от миналогодишния ни преход до х. Вазов са вече направени, беше изговорено доста и в доста крайности, но колкото и противоречиви да бяха те, за нас това ще остане едно незабравимо преживяване с множество красиви моменти във великата рилска пустиня.

GOPR0103-01 GOPR0104-01

A за финал тениска, инспирирана от новинарско интервю:

дванайсе и половина.. фанат ли Бистрица… МРТВИ! #МРТВИ

A photo posted by no. ski. CREW (@noskicrew) on

Leave a reply