Една нощ на връх Амбарица

 
 

“Да спим на връх Амбарица” – това ни хрумна една вечер. На следващата, ентусиазмът във всеки беше нараснал двойно,а основна тема на разговори беше – колко ще е яко да спим на един от най-ветровитите и сурови върхове в България?

От уикипедия знаем, че връх Амбарица (на картата вр. Левски – 2166м н.в.) е типичен двоен връх с полегато, тревисто било. През върха преминава маркировката на алпийския траверс хижа Добрила — връх Ботев. Магическо място, както вече се бяхме убедили с Братчеда… и идеално място за нощуване.

playlist

Значи, идеята възникна на 5-ти януари, а приключението се случи на 17-ти и 18-ти. В тези 12 дни следяхме прогнозата горе и стискахме палци да нацелим хубаво, снежно време. Разбира се,  дни преди да тръгнем четяхме неща от рода на “Туристите да не предприемат преходи в района на Ботев и билото на Стара планина”

^0DEF40085E967022B627FB471BF2801A10FB28D0981FFC0DFE^pimgpsh_fullsize_distr

… а всеки познат, роднина и приятел ни подкрепяше, припомняйки ни случката през 1994 година, когато в околностите на върха загиват 12 туристи.

“Все тая” – казахме си.

 

На 17-ти сутринта в 10:30 заковахме пред лифта на Сопот. Предстоеше едно незабравимо преживяване!

GOPR0008 GOPR0013GOPR0015

С разочарование отбелязахме, че снегът е в пъти по-малко от очакваното, а това беше определящ фактор не само за сноубордуването, но и за нощуването. 😀 Имахме нужда от сняг за да скрием палатката от непрестанния вятър на върха. Но нищо… както е казал Кубрат Пулев – “продължаваме напред!”.

IMG_20150117_120813 20150117_122809

 

…малко по-късно стигнахме до първата ни цел – боб чорбата в хижа Добрила!

DSC_8710

И хижата и чорбата са прекрасни там. Хижата е полу-хотел откъм удобство, а чорбата е неземен еликсир за духа и тялото на младия турист. Препоръчваме който не е бил там – да отиде.

DSC_8713 DSC_8717

Още един час ни делеше от върха. След като отпочинахме в хижата, метнахме раниците пак на гръб и газ!

DSC_8726DSC_0035DSC_8734

DSC_0031

В последните няколкостотин метра като че ли изведнъж ни проряза вятър за “добре дошли”, като под “добре дошли” разбирайте “майната ви”. Колкото по-нагоре се катерихме, толкова по силен ставаше той. Мозъците ни бързо почнаха да се занимават с въпроса “Аджеба, кЪк ще опънем ние тЪз палатка на такъв вятър?”

DSC_8742Ето го – върхът бе под краката ни. Едно голямо, равно, голо било покрито със здраво замръзнала снежна покривка, където единствен господар беше негово величество Вятърът. Насред тая пустош стърчеше и нашата единствена надежда – златистият, железен заслон. Мисленето се измисли – ще крием палатката зад заслона и всичко ще е наред, но преди това… трябваше да хапнем сухари!

Бивакът (а.к.а. Бардакът на мъжката ласка)

Докато някои от нас похапваха на завет зад заслона, Братчедът успя да намери незамръзнал сняг от който да правим снежни блокове.

“Ще се строи!”

DSC_8746

Трябваше да издигнем снежна стена, която да продължава тази на заслона за да ни осигури допълнителна защита от вятъра. Все пак, не искахме да летим като Мери Попинс из Стара планина. 🙂IMG_20150117_160959 DSC_8743 20150117_165422

Интересно стана, че през тези няколко часа, в които вятърът не спираше да ни брули, работата ни се стори приятна и лека. Слънцето вече беше на хоризонта, а ние все повече усещахме това място като “наше”.

DSC_0048 20150117_165447GOPR0022

Изпратихме слънцето със задружно “наздраве”, след което се разделихме с двама от нашата група, които се върнаха да спят в хижата. С тях щяхме да се видим пак на другия ден по изгрев. А на нас ни оставаше още малко работа до приключването на no.ski.Бардака!

DSC_0063

 

“Настане вечер и месец изгрее…” А долу към голям и малък Купен светят челници на окъснели балкан-туристи. Не след дълго няколко от тях минаха през нашия бивак. Посрещнахме ги, споделихме по глътка ром, побъбрихме си, пък ги изпратихме да си вървят към хижа Добрила. Странна работа е това живота – отиваш нейде пришълец, а след малко, не щеш ли, си вече домакин!

DSC_8756Прибрахме се в палатка. Часът бе едва 19:30, а се усещаше като полунощ. Запалихме примуса, разсипахме тоз’ консервен боб по канчетата, наизвадихме месата, разсипахме ромът и айде – НАЗДРАВЕ! 😀

IMG_20150117_193656 IMG_20150117_192538 IMG_20150117_192522 DSC_8773

Обръщам внимание на следващата снимка. Това е мъжки чорап, в мъжката палатка.

IMG_20150117_193458DSC_8762

Успяхме да се стоплим, отвън се чуваше плющенето на българския флаг (да, забихме флага!), а стените на палатката приспивно играеха покрай нас. Не оставаше нищо друго освен да се насладим на една прекрасна, неописуема нощ на връх Амбарица.

20150117_213958

 

DSC_8761

“Над теб космос, под теб цял свят.”

 

Изгревът над Стара планина

IMG_20150118_071308

Новият ден започна с аларма в 06:30ч. и така очаквания от нас изгрев! “…а да, оцеляхме!”

 

IMG_20150118_07061120150118_07124720150118_072206

Не след дълго подкреплението ни от хижата се завърна на върха да посрещнем изгревът заедно.

DSC_0074

Момент, който може само да се почувства, не и да се разкаже.

DSC_0080 DSC_0076

DSC_0080 ambarica timelapse

 

По някое време някой каза “чай”, “закуска”!

DSC_8777IMG_3278

Без коментар! 😀
IMG_3277IMG_20150118_080000 IMG_3283 IMG_3287

Братчеда прави маркетингово позициониране на тениска “Юбре Курорте”.

IMG_20150118_075816

 

DSC_8789IMG_3274editIMG_3268

Не след дълго разтурихме временното ни скривалище и хванахме пътя обратно към цивилизацията. Мисията бе изпълнена, една идея – превърната в реалност и спомени, които няма да забравим.IMG_3317

^203CA55524FE022EE27ED6B3A34F9A8EAA9F0E28E945673714^pimgpsh_fullsize_distr^56395FFC0621F611938CDC1670051D0AE4945FC900C1FE1B8E^pimgpsh_fullsize_distrIMG_3323

 

Край.

Leave a reply