Една нощ на връх Амбарица

“Да спим на връх Амбарица” – това ни хрумна една вечер. На следващата, ентусиазмът във всеки беше нараснал двойно,а основна тема на разговори беше – колко ще е яко да спим на един от най-ветровитите и сурови върхове в България?

От уикипедия знаем, че връх Амбарица (на картата вр. Левски – 2166м н.в.) е типичен двоен връх с полегато, тревисто било. През върха преминава маркировката на алпийския траверс хижа Добрила — връх Ботев. Магическо място, както вече се бяхме убедили с Братчеда… и идеално място за нощуване.

Значи, идеята възникна на 5-ти януари, а приключението се случи на 17-ти и 18-ти. В тези 12 дни следяхме прогнозата горе и стискахме палци да нацелим хубаво, снежно време. Разбира се,  дни преди да тръгнем четяхме неща от рода на “Туристите да не предприемат преходи в района на Ботев и билото на Стара планина”

… а всеки познат, роднина и приятел ни подкрепяше, припомняйки ни случката през 1994 година, когато в околностите на върха загиват 12 туристи.

“Все тая” – казахме си.

На 17-ти сутринта в 10:30 заковахме пред лифта на Сопот. Предстоеше едно незабравимо преживяване!

С разочарование отбелязахме, че снегът е в пъти по-малко от очакваното, а това беше определящ фактор не само за сноубордуването, но и за нощуването. 😀 Имахме нужда от сняг за да скрием палатката от непрестанния вятър на върха. Но нищо… както е казал Кубрат Пулев – “продължаваме напред!”.

…малко по-късно стигнахме до първата ни цел – боб чорбата в хижа Добрила!

И хижата и чорбата са прекрасни там. Хижата е полу-хотел откъм удобство, а чорбата е неземен еликсир за духа и тялото на младия турист. Препоръчваме който не е бил там – да отиде.

Още един час ни делеше от върха. След като отпочинахме в хижата, метнахме раниците пак на гръб и газ!

В последните няколкостотин метра като че ли изведнъж ни проряза вятър за “добре дошли”, като под “добре дошли” разбирайте “майната ви”. Колкото по-нагоре се катерихме, толкова по силен ставаше той. Мозъците ни бързо почнаха да се занимават с въпроса “Аджеба, кЪк ще опънем ние тЪз палатка на такъв вятър?”

Ето го – върхът бе под краката ни. Едно голямо, равно, голо било покрито със здраво замръзнала снежна покривка, където единствен господар беше негово величество Вятърът. Насред тая пустош стърчеше и нашата единствена надежда – златистият, железен заслон. Мисленето се измисли – ще крием палатката зад заслона и всичко ще е наред, но преди това… трябваше да хапнем сухари!

Бивакът (а.к.а. Бардакът на мъжката ласка)

Докато някои от нас похапваха на завет зад заслона, Братчедът успя да намери незамръзнал сняг от който да правим снежни блокове.

“Ще се строи!”

Трябваше да издигнем снежна стена, която да продължава тази на заслона за да ни осигури допълнителна защита от вятъра. Все пак, не искахме да летим като Мери Попинс из Стара планина. 🙂

Интересно стана, че през тези няколко часа, в които вятърът не спираше да ни брули, работата ни се стори приятна и лека. Слънцето вече беше на хоризонта, а ние все повече усещахме това място като “наше”.

Изпратихме слънцето със задружно “наздраве”, след което се разделихме с двама от нашата група, които се върнаха да спят в хижата. С тях щяхме да се видим пак на другия ден по изгрев. А на нас ни оставаше още малко работа до приключването на no.ski.Бардака!

“Настане вечер и месец изгрее…” А долу към голям и малък Купен светят челници на окъснели балкан-туристи. Не след дълго няколко от тях минаха през нашия бивак. Посрещнахме ги, споделихме по глътка ром, побъбрихме си, пък ги изпратихме да си вървят към хижа Добрила. Странна работа е това живота – отиваш нейде пришълец, а след малко, не щеш ли, си вече домакин!

Прибрахме се в палатка. Часът бе едва 19:30, а се усещаше като полунощ. Запалихме примуса, разсипахме тоз’ консервен боб по канчетата, наизвадихме месата, разсипахме ромът и айде – НАЗДРАВЕ! 😀

Обръщам внимание на следващата снимка. Това е мъжки чорап, в мъжката палатка.

Успяхме да се стоплим, отвън се чуваше плющенето на българския флаг (да, забихме флага!), а стените на палатката приспивно играеха покрай нас. Не оставаше нищо друго освен да се насладим на една прекрасна, неописуема нощ на връх Амбарица.

“Над теб космос, под теб цял свят.”

Изгревът над Стара планина

Новият ден започна с аларма в 06:30ч. и така очаквания от нас изгрев! “…а да, оцеляхме!”

Ein von Apostolov Alexander (@ap0stolov) gepostetes Video am Jan 20, 2015 at 2:02 PST

Не след дълго подкреплението ни от хижата се завърна на върха да посрещнем изгревът заедно.

Момент, който може само да се почувства, не и да се разкаже.

По някое време някой каза “чай”, “закуска”!

Без коментар! 😀

Братчеда прави маркетингово позициониране на тениска “Юбре Курорте”.

Не след дълго разтурихме временното ни скривалище и хванахме пътя обратно към цивилизацията. Мисията бе изпълнена, една идея – превърната в реалност и спомени, които няма да забравим.

Край.