Back to the Roots 2: Gwechenbergh?tte, Tennengebirge, ?sterreich!

gwechenberghuette[1]
 
 

За да усетиш истинския дух на планината, трябва да се откажеш от някои иначе така простички за нас неща. Трябва да направиш “малко” жертвоприношение, за да бъдеш допуснат до могъщото спокойствие и неописуема красота на планината.
Забравяме колите, лифтовете, хотелите, ресторанти, баровете и като цяло зимните курорти. Махаме с ръка и пренебрегваме едни от най-големите постижения на човечеството – електричеството и водопровода. Оставяме битовизмите, ежедневните навици и задължения и се подготвяме за нови, неочаквани и пълни с неизвестност моменти. Връщаме се назад във времето, когато малките неща все още са имали голямо значение или както преди година бях писал – “Back to the Roots”! ❗


Джереми Джоунс беше казал в едно интервю – “за мен планината е църква и аз се моля всеки ден”, така и аз бях планувал да ида 5 дни да се помоля. На въпроса “къде?”, отговорът беше ясен -“Gwechenbergh?tte”!

Както някои от вас си спомнят от миналогодишната статия, това е една много малка хижа в една малка планинска група от северната част на австрийските алпи, на височина 1365м над морското равнище. Намира се на 30км южно от град Залцбург и много близо до градовете Golling an der Salzach и Abtenau.

Хижата не се стопанисва постоянно, т.е. хижар там няма. Всеки, който желае да прекара свободното си време горе, се записва в онлайн календар на сайта на хижата, взима ключа от хижара и се спасява както може. 🙂 И въпреки, че няма хижар, който постоянно да е там да наглежда гостите и да се грижи хижата да е добре поддържана, то за мое учудване там винаги е спретнато и има всичко нужно.

Неща от сорта на лопати, триони, брадви, нарязани и нацепени дърва, разни инструменти, въжета, храна за спешни случаи, аптечка за първа медицинска помощ, носилка и още куп други неща от първа и втора необходимост са винаги осигурени. Та дори има и “хладилник” (един малък килер в земята) с напитки, които можеш да си закупиш. 🙂

Всичко друго трябва всеки да си носи – пиене, ядене – който каквото иска и е в състояние да го занесе до горе.
Топлото в хижата бе първата ни грижа при пристигането, а то (топлото) идва от една яка печка на дърва, на която се и готви.

За целта, разбира се трябва винаги да има доброволци да носят дърва.

Електричество се черпи от фотоволтаични панели, затова и токът горе е нещо много ценно, което се ползва по един-два часа на ден, когато има нужда и то основно и единстевно за осветление.

През останалото време на вечерта се ползва романтиката на свещите. 🙂

Вода в хижата също няма, ползва се изворна вода, която е прекарана да изтича до хижата, а през зимата основно се вари сняг.

Тук е мястото да кажа, че вкусът на изварен на огън сняг и миенето на зъби сред оснежения лунен пейзаж са неща, които горещо ви препоръчвам и пожелавам! 😀

В такива условия прекарах 5 дни, които все още ми липсват и нямам търпение да ги повторя, а на вас ако ви е станало интересно, вижте и другите статии, които са продължение на тази:

 

Back to the Roots 2: СНЕГОХОДЕНЕТО

И

 

Back to the Roots 2: СНЕГОПОРЕНЕТО

Leave a reply