Back to the Roots 2: СНЕГОПОРЕНЕТО

snegoporene
 
 

Снегопорене имаше! Първия ден (както вече описах) беше основно ходене до хижата.
За мое съжаление, снегът беше старичък, олегнал един такъв, леко спаружен и тъжен с не много дебела покривка от по-нов сняг, която се опитваше да му оправи настроението. Но дори и Ментъла знае, че снегът, макар и старичък, когато е метър-два дълбок винаги се препоръчва! 😀

И с толкова много терен около мен, започнах да се чудя къде да хукна по-напред. Като първа идея ми дойде да взема да се покатеря на покрива на хижата и да пробвам да се метна оттам.

Оказа се наистина забавно решение, но по някое време омръзна.

После реших, че трябва да намеря някое по-яко място откъдето да се мятам, затова се разходих наоколо и… намерих една бабуна. Пред нея едно малко борче, с което имах план да се блъскам.

За съжаление, когато си единствения в групата, който изобщо кара нещо на сняг, трябва да си намериш някой да те снима. Затова реших, че е нужно да му отдам нужното уважение в статията.

😀
И тъй като в такива условия лифта бях аз, след 2 часа бях вече тотално разбит. Със сетни сили се дотътрих горе до хижата, за да посрещна новопристигналите другари по борд. 😀

…аnd then suddenly a snowfall in the night!

Третият ден започна така.

…с 30 санта нова, пухкава, радваща очите пудра! 😀

По време на закуска вече обсъждахме маршрута до един близък връх – Sonntagskogel (на 4 часа разстояние от нас) и разбира се лавинния бюлетин. Степента на опасност се беше покачила до 3та, от общо 5. Което не беше чак толкова лошо. 😀

След закуска запалихме снегоходките нагоре.

Ходенето в такъв сняг е изключително трудно и изморително. След час спряхме за по-дълга почивка и оглед на терена.

Разбрахме, че по-нагоре няма да може да продължим, защото снега беше изключително неподходящ за снегоходене. Затова – стегнахме бордовете и направихме едно уникално спускане с ~500 метра денивелация. 😀

Най-вълнуващото, когато караш по непознат терен, е че никога не знаеш какво те чака зад снежните бабуни…

😀

Долу на паркинга изпратих приятелите, стегнах борда на гърба, снегоходките на краката и се прибрах в хижата… а снегът продължи да си навалява и тази вечер.

…Ден четвърти…

Бяха ми казали, че някъде над хижата имало едно възвишение с кръст отгоре му, било хубаво място за разходка и ставало за каране.

Този път нямах компания и трябваше да ходя сам. Да си сам в планина, която не познаваш, сред толкова много сняг е същевременно спичащо и уникално яко.
От една страна, ако се случи нещо шанса да си преебан е много голям. От друга страна си имаш собствено темпо, не изчакваш никого, никой не изчаква теб и знаеш, че ако се случи нещо непредвидено и кофти си си единствената надежда да оживееш. 😀

За мое щастие (или нещастие), по склона намерих следи, които водиха точно до заветната цел.

Gsengh?he, висок 1620м. Горе времето беше съвсем друго – мъгливо, ледено с вятър. Уникално яко.

След час и нещо изкачване, възнаграждението от минута и половина порене на пудра дойде!

А що се отнася до дълбочината на снега…

😀

Следващият ден…

…започна с преобладаващо метеорологично време, което на моменти прекъсваше. 😀 Това беше последният ни ден в хижата, а аз имах планове да направя последно спускане, което бях замислил още предния ден.

По изгрев слънце, небето бе синьо, а снега блестящ. Така се запази и по време на закуска и докато опаковахме багажите.

Аз тръгнах преди другите, защото пак исках да се кача нагоре над хижата и да спусна целия склон “до” паркинга, където бяхме оставили колата.

Малко след излизането ми падна гъста мъгла и слънцето се скри, а докато се усетя и поогледам пак пекна слънце. Странна работа! 😀

Времето се променяше през 20 мин – ту мъгла, ту слънце, ту вятър и мъгла. Важното е, че когато се изкачих имаше красива гледка.

Нататък историята продължава в снимки. Надявам се не съм ви отегчил с много текст. 😀

Тази статия е част от други няколко статии от поредицата “Back to the Roots 2“:

 

Back to the Roots 2: СНЕГОХОДЕНЕТО

И

 

Back to the Roots 2: Gwechenbergh?tte, Tennengebirge, ?sterreich!

Leave a reply