Back to the Roots 2: СНЕГОХОДЕНЕТО

gledka
 
 

На такова диво място, където няма нито една отъпкана партина, ходенето в дълбокия сняг щеше да има главна роля. Затова с мен бяха и надуваемите снегоходки, българско производство – смолфут. Въпреки, че до сега бях добил солидни впечатления от снегоходките и от теста, който извършихме във Франция, то този път беше време за едно интимно и лично опознаване. 😀

Очакваше ме истинско ходене – два часа път по терен, основно осеян със стръмни склонове, където снега беше стар и лесно се отъпква. И този път имах само едни снегоходки и бях напълно зависим от тях. Тръгнахме за съжаление късно – до 3 часа щеше да е тъмно като в кучи гз. Раницата, по тегло, не се различаваше много от миналия ми път – 65 литра натъпкан обем + сноуборд, които в продължение на 8 км не сваляш от гърба си – демек голям зор. Ако нещо се прецака с раницата или със снегоходките, похода ми се превръща в адско ходене и затъване в снега, което можеше да трае поне 8 часа (ако не се прецака друго, разбира се).


Въпреки, че се забавих в началото и бях последен, след кратко вече бях настигнал останалите. Снегоходките са доста пъргави, защото не се усещат нито като тежeст, както е при много други снегоходки, нито като обем, което прави ходенето с тях много подобно на нормално ходене с обувки. 🙂
През всичките тези 5 дни, в които имах възможност да разгледам и няколко други вида снегоходки мога да кажа, че СмолФутът е над средния клас снегоходки.
Сравнение направих с тези дългите от снимката и по-късно с MSR Ascent и още дни, които бяха много зле.

Дългите снегоходки бяха по-тежки, петите на краката се повдигат свободно (за да можеш лесно да забиваш котките с пръсти, което е много добра функция) и също така са бая дълги, затова и ходенето с тях е по-скоро тип “суркане на чехли”. Това ги прави по-трудни за контрол, неманеврени, ако случайно си вдигнеш крака по-високо или просто при малко по-сложен терен започваш да ги настъпваш една друга, което е малко вгз… От друга страна, именно заради това “суркане” се пести доста енергия.

При Смолфута, стъпката е нормална, повдигаща пета няма, но не е и нужна от една страна защото са гъвкави и от друга, че са много къси за подобно ходене, котките се забиват много добре, а материята от която са изработени много трудно се преплъзва. Гъвкавостта си проличава също и при терен с обратен наклон, където стръмното ти идва странично, а ти трябва да го пресичаш.

Сиреч с няколко думи (за да съкратя горния ферман) – до една трета от похода към хижата (първия ден) бях изключително доволен, че избрах SmallFoot, а не други снегоходки.

След това, обаче, на едно стръмно изкачване пръстите на десния ми крак се изплъзнаха от стъпалото и изкочиха отдолната страна на снегоходките… така започнаха мъките. 😀

Проблемът…
…идваше оттам, че когато катериш по стръмно, независимо дали е нагоре или диагонално, тежестта пада винаги напред, на пръстите на крака. Тогава напрежението върху снегоходките е най-голямо, котките захапват яко снега, а кракът осуква биндовете. И в този напрегнат момент, каиша, на който стъпват възглавничките и пръстите на крака и на който са монтирани котките, идва тесничък.

Като краен ефект получаваме крак стърчащ до половината от долната страна на снегоходки СмолФуут.

Последва аварийна почика. Трябваше да ми асистират със свалянето на раницата (защото тежеше доволно много), след това да отхлабвам каиши, да нагласям снегоходки, да затягам отново.
Проишествието го отдадох на факта, че първият път не успях да ги затегна както трябва и затова крака ми се е изплъзнал много назад и съответно преплъзнал и “паднал” от стъпалото.

Последнвалия терен се оказа още по-стръмен (разбирайте повече от 30 градуса наклон), 15 мин по-късно крака ми отново стърчеше отдолната страна на снегоходката. Крайно неприятно!

Представете си как вече един час се бъхтите нагоре – дишането ви е дълбоко и ритмично, дишате с широко отворена уста, пот се стича по челото, раменете горят под тежестта на раницата и когато е най-стръмно и най-напрегнато – Хоп! – снегоходката ви наебава. 😀

Аз на този етап вече псувах, а в главата си имах само една мисъл “ако и този път не успея да ги затегна се преебавам зловещо”. Ходене без снегоходки в такъв сняг си е популярно мъчение, известно още от древните Траки (not). 😀

Последва пак същото упражнение – сваляш ръкавици, сваляш раница, отхлабваш ремък, наместваш крак, затягаш ремък. Този път ги насилих сериозно, барем задържат.

Малко по-нагоре ме приветства пак стръмен склон, но за сметка на това беше и дълъг.
Усетих, че крака пак ще ми изкочи, затова си промених и ходенето. Вече не давах толкова тежестта си напред и се надявах, че няма да се лъзна.

За щастие това проработи. Наистина не се лъзгаха. Материала е много добре избран. Благодарение на това ми “ново” ходене обаче бях и по-бавен. От друга страна достигнах до друг извод, че тези снегоходки могат още едно нещо пред другите си продълговати братя – да вървиш настрани.

Разбира се, сега си мислите, че никой нермален човек не върви така и ще сте много прави. Факт е, обаче, че такива движения биха били от изключителна полза, когато се хлъзнете или залитнете, или пък просто искате да се лигавите. 😀

Останалите 3-4км от похода, преминаха с малко повече внимание и усилие от моя страна. На финалната права, когато вече бях тотално разбит и единия ми крак се схащаше от преумора видях хижата пред себе си. В този момент пръстите на десния ми крак се измъкнаха от снегоходката.
От преумора, този път едва успях да я сваля, хванах си я в ръка и си довърших 200те метра с един “бос” крак.

Което ме наведе на въпроса “Аз ли нещо не правя както трябва или те не са изчислени както трябва?” и “Ако не беше изчислена защо само десния ми крак се откачаше, а левият не?” Тогава се сетих, че тъй като не си бях затегнал обувката както трябва, се беше случила десния ми крак леко да “плава” в нея, което я прави по-мека и съответно по-лесно се огъва и измъква.

Но! Това значи ли, че трябва винаги да ги ползвам с добре затегнати сноуборд обувки? Ами какво щеше да е, ако не носих 43ти, ами 32 номер нормална планинска обувка?

Затова на следващия ден ги дадох на другаря М.Г.Кокошка, който ги тества с неговите нормални планински обувки 44ти номер.

След 2 часа разходка из стръмните снежни околия, дойде при мен и каза “Много са яки, но при мен се случи и десния и левия крак да се изплъзнат на по-стръмните очастъци. Иначе са готини за ходене.” 😀

На третия ден имахме вече към 30 санта нов сняг, вече не беше този стар олегнал сняг, ами пухкава, хубава пудра. Ходене бе извършено и този път. Общо към 4 часа прекарах в снега със снегоходките, за съжаление дори и със затегната обувка, дори и в пудра се случи крака ми да се изхлузи. 🙁

Явно това си остава затвърден бъг при ходене по стръмен терен за този модел на SmallFoot. Мисля, че трябва да му се обърне сериозно внимание. За щастие ние имаме тестови снегоходки, модел, който ще бъде в бъдещето преправян преди да се пуснат на пазара.

Заключение:

С изключение на “бъг”-а, който имах щастието да освидетелствувам, определено мога да кажа, че това са едни много добри снегоходки. Ползвах ги 5 дни под ред в различни условия на сняг, при различен вид наклон с различна натовареност. Не мога да се оплача, нито да съжалявам, че ги избрах. Поведението им на снега при сериозен преход е добро – трудно се лъзгат, пъргави са, и изключително леки с много слабо усезаемо присъствие. Като за мен най-големия плюс си остава това, че движението с тях е близко до това с нормални обувки.

Тази статия е част от още няколко статии “Бак ту дъ руутс 2”:

 

Back to the Roots 2: СНЕГОПОРЕНЕТО

И

 

Back to the Roots 2: Gwechenbergh?tte, Tennengebirge, ?sterreich!

Leave a reply