След вчерашния, мега як ден, този започна относително не добре. И днес се пробудихме към 7:30, а времето навън за пореден път беше мъгливо и съмнително. Валмение отново искаше да ни прецака с кофти време!
Следейки отблизо мъглявото развитие на времевите условия, седяхме и сладко посърбвахме чай, докато се чудихме какви ще ги вършим днес. Ментъла се захвана да си оправя дъската, чиито преден кант бе съсипан от онзи гаден чакълест път.
Добре, че бяхме предвидили такива ситуации и си бяхме взели магическите инструменти! 😀
До 9 часа, мъглата се пораздвижи и се оказа, че времето може и да е айляк! Пред хотела положихме поредни усилия да се съберем с останалите добри хора, но пак не се получи, за сметка на това пък се запознахме с едно много готино куче на пистата, което ни придружи до лифта.
За тези, които не различават породата на това изискано, умно и забавно куче, ще поясня, че това е Б-О-Р-Д-Ъ-Р-коли! …мхм, БОРДЪР коли. Не скиор коли, не шейна коли, а БОРДЪР коли! Да се знае! 😀
След лифта, няколко спускания за загрявка и обзървация на скиорската маса…
Някои си бяха взели и малки скиорчета на каишки. Много интересно. Жицата ще остане заинтригуван. 😀
Малко по-късно решихме, че ще ходим да покоряваме някои интересни междупистови места, които не ни бяха много ясни кои са или къде са, затова се отправихме да ги търсим на отсрещната планина – границата между Valmeinier и Valloire.
Тази снимка в горичката трябваше да оставя Братчеда да я коментира. Това обрасло трасе толкова много му се хареса, че на повторното спускане веднага се отправи пак към непробиваемия лес. Само не разбрах защо псуваше и кълнеше всеки път. 😀
Според нас (останалите), горичката си беше чук отвсякъде! Само, че ни дойде малко късичка, а ние бяхме наточени за нещо по-мащабно и грандиозно!
И къде, къде… айде пак газ към третата планина под върха на Le Setaz Des Pres, Valloire! 😀
Не след дълго вече бяхме горе на последна лифт станция, до самият връх и лавинния парк. Времето беше слънчево и доста студено, а ние точихме бордове (и ски) за феноменалния фрирайд, който никой нормален до сега не беше спускал. Склонът под върха. 👿
Поразгледахме го, поцъкахме с език и отсъдихме, че е прекалено рисковано, не само защото не можaхме да преценим терена, но и защото не знаехме къде ще ни отведе. Имаше едни склаи отстрани, които пречиха да се спуснем в посока долния лифт. Затова решихме да се спуснем малко по-надолу по черната писта и да видим какво е положението на същия склон но отдругата страна на тези скали.
Не щеш ли, случи се интересно място!
Събрахме смелост и айде надолу. 😀
В крайна сметка, този склон се оказа таралеж в гащите, защото след него се натресохме на егати насраните места, през които едва минахме.
Единственото яко нещо в това спускане беше, че вече можем гордо да заявим че сме го минали и него! Както после се бъзикахме – и този го отметнахме в чек листа! 😀
И сега за десерт една лама!
След всичко преживяно, пак хапнахме при лелчето с вкусотиите, a след хапването часовникът показваше 15:00, затова дадохме газ към залеза, топлата стая, горещия душ и играта на скрабъл! ❗
ден 1, ден 2, ден 3, ден 4, ден 5.
П.П.
Като споменах душ, се сетих за банята, а тя ми напомня за нещо, което бих искал да споделя! 😀
Leave a reply