4ти ден. Сняг, мъгла, слънце и вятър!

Вторник! – четвъртият ден, откакто пристигнахме. След вчерашният ден, когато всичко бе бяло и не знаехме къде е пистата и къде е дерето, то тази сутрин не започна много по-различно. Мъглявина и снежец, подкрепени от студ!

За щастие след няколко спускания,  мъглата се запоиздига нагоре към върховете и карането заприлича на каране! 😀

Курорта, разделен условно на 3 върхове, вече ни беше горе-долу познат, но най-далечният от нашия хотел, най-десният на картата, беше Le Setaz Des Pres! Tой все още бе загадъчен за нас, затова и решихме да си намерим пътя до там.

Времето през целият ден бе преобладаващо, на места с прекъсвания. 😀 След като се спуснахме към селцето под върха Сетаз, слънцето изпече, а ние намерихме супер място да се полюбуваме на гледката.

Тази църква си остана една от архитектурните забележителности в местността. 😀

Няма как да не отбележа, че с големите курорти, идва и голямото пътуване с лифтове и кабинки.  Ако решиш да стигнеш от най-левия връх, до най-десния сигурно минават към 30тина минути да спускаш писти, да се качваш на лифт, да спускаш пак писти, за да се прехвърлиш на друг лифт и т.н.

В нашия случай, дори ходихме пеш по пътя и се пързаляхме кат идиоти с бордовете.

Най-накрая стигнахме и до него – Le Setaz Des Pres, върхът на третата планина, най-високата точка в курорта Valloire, висок цели 2538м! 😀

Там имаше две забележителности. Една от тях, беше Arva Park или иначе казано – зона за търсене на трупове, заровени под снега.

В тази зона, всеки който има ПИПС и желание, може да иде и да тества уменията си в търсене на бедствуващи в лавина. Зоната представлява едно заградено място, където обикаляш с една сонда, вслушваш се в писпа и ръчкаш в снега. Когато намериш “тялото” една лампа започва да свети и да пиука победоносно. 😀
Много яко, тук на снимката един тип търсеше труп.

Второто интересно беше фрирайда, отвъд въжетата, който чезнеше стръмно надолу потулен от мъгла.

Разбира се, не го пуснахме, защото живота ни е мил, но идните дни ще го огледаме пак.
И така, покорили върха, последваха карания ту в гъста мъгла, ту в слънце, возене на лифта убиец, където ни отвя един мразовит вятър. След него целите бяхме в ледени висулки и заледени сополи в носовете. 😀

И този ден бе достоен, особено със случайно намерената фрирайд линия в края на деня.

За края на статията, ще ви покажем как Братчеда бива заловен да краде яке от хранителен магазин.

Ако искате да четете още от френските ни преживявания, можете да четете тук:

ден 1, ден 2, ден 3.