Денят в който ни очакваше голямото пътуване. За някои от нас голямо, за други по-голямо. Крюто, разделено от съдбата в две групи по два различни пътя, потегли петък в посока Валмение, Франция!
И тъй като в момента повечето са на басейн и на шопинг, аз ще я напиша тая статия както ми дойде. Ще си изкажа мойто положение! 😀
Отредено бе, българската група, с още 45 на брой добри хора, да потеглят рано-рано от София с автобус за 600 хиляди лева!
А ние с магистър Ментъл се случи така, че трябваше да потеглим от Виена със самолет, автобус,влак и автобус!
Решението ни бе смело и безрасъдно, това го осъзнахме малко по-късно, когато разбрахме, че в 5 часовата ни нощна пауза между полета и влака трябва да дремем на яко студената безвратна ЖП гара в Милано, която беше малко по-студена отколкото навън. 😀
За късмет намерихме едно място, по на завет и не толкова студено, където се настанихме като изискани клошари.
Междувременно в автобуса, алкохолният дух на здравето и веселието е беснеел с пълна сила! 😀
…е, Братчеда е правил изключение, разбира се. 😀
След като преживяхме студуването на гара Гарибалди в Милано, все пак доживяхме изгрева и се натоварихме на влака за St Jean de Maurienne. От влака снимки няма. Не бяхме в състояние да правим такива, това беше времето да спим.
По това време, хората с автобуса се бяха отбили от пътя за да напазарят храна за следващите седем дни.
След 3 часа и половина дрямка най-накрая дойде и нашата спирка, виждахме края на нашето пътешествие…но не точно. 😀
Оказа се, че тоя автобус за Валмение, не тръгвал от St Jean de Maurienne, ми от St Mishell, което било една спирка с друг влак в другата посока. Не мога да пропусна факта, че тази информация успяхме да изкопчим с 300 зора от една французойка, която единствена от всички на гарата “можеше” да говори английски. 😀
Междувременно, братчеда е снимал табелата за Валмение от автобуса!
Ние с Ментъл се добрахме до автобуса за курорта и с възхищение наблюдавахме как толкова голям автобус кара по толкова завъртян и тесен път, пък и успяваше да се разминава с насрещно идващите автобуси. 😀
Най-накрая! След 16 часа път, достигнахме целта си с Ментъла. Походихме си пеш 30 мин нагоре по лъзгавия път, ама карай! Важното е, че пристигнахме до хотела.
Не можехме да се настаним, докато не отвори рецепцията и не дойдат останалите от автобуса, но и това време дойде (след още 3 часа чакане). 😀
Настанихме се и заспахме като пичове!
Това беше моят интересен разказ от първият ден – очакваното пътешествие! 😀
Още френски преживявания от другите дни, можете да видите тук:
Leave a reply