Денят в който ни очакваше голямото пътуване. За някои от нас голямо, за други по-голямо. Крюто, разделено от съдбата в две групи по два различни пътя, потегли петък в посока Валмение, Франция!
И тъй като в момента повечето са на басейн и на шопинг, аз ще я напиша тая статия както ми дойде. Ще си изкажа мойто положение!

Отредено бе, българската група, с още 45 на брой добри хора, да потеглят рано-рано от София с автобус за 600 хиляди лева!
А ние с магистър Ментъл се случи така, че трябваше да потеглим от Виена със самолет, автобус,влак и автобус!

Решението ни бе смело и безрасъдно, това го осъзнахме малко по-късно, когато разбрахме, че в 5 часовата ни нощна пауза между полета и влака трябва да дремем на яко студената безвратна ЖП гара в Милано, която беше малко по-студена отколкото навън.

За късмет намерихме едно място, по на завет и не толкова студено, където се настанихме като изискани клошари.

Междувременно в автобуса, алкохолният дух на здравето и веселието е беснеел с пълна сила!

…е, Братчеда е правил изключение, разбира се.

След като преживяхме студуването на гара Гарибалди в Милано, все пак доживяхме изгрева и се натоварихме на влака за St Jean de Maurienne. От влака снимки няма. Не бяхме в състояние да правим такива, това беше времето да спим.

По това време, хората с автобуса се бяха отбили от пътя за да напазарят храна за следващите седем дни.

След 3 часа и половина дрямка най-накрая дойде и нашата спирка, виждахме края на нашето пътешествие…но не точно.

Оказа се, че тоя автобус за Валмение, не тръгвал от St Jean de Maurienne, ми от St Mishell, което било една спирка с друг влак в другата посока. Не мога да пропусна факта, че тази информация успяхме да изкопчим с 300 зора от една французойка, която единствена от всички на гарата “можеше” да говори английски.

Междувременно, братчеда е снимал табелата за Валмение от автобуса!

Ние с Ментъл се добрахме до автобуса за курорта и с възхищение наблюдавахме как толкова голям автобус кара по толкова завъртян и тесен път, пък и успяваше да се разминава с насрещно идващите автобуси.

Най-накрая! След 16 часа път, достигнахме целта си с Ментъла. Походихме си пеш 30 мин нагоре по лъзгавия път, ама карай! Важното е, че пристигнахме до хотела.

Не можехме да се настаним, докато не отвори рецепцията и не дойдат останалите от автобуса, но и това време дойде (след още 3 часа чакане).

Настанихме се и заспахме като пичове!
Това беше моят интересен разказ от първият ден – очакваното пътешествие!

Още френски преживявания от другите дни, можете да видите тук:

ден 1, ден 2, ден 3, ден 4, ден 5, ден 6 ден 7.

Коментари от Фейсбукъри

коментара

• a 1vi pyt s toq vlak

This entry was posted on Tuesday, January 15th, 2013 at 12:05 am and is filed under Resorts/Huts/Tracks, what about us, Френските Алпи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.