Пролетно каране в Пампорово – този път наистина !

Z3o злорадо разказа за моето злощастно злополучие, а сега е моментът да стигнем до решението, което бе взето в стая 203 на хотел Пещерняк.

Всичко беше ясно, аз си имах въженце с което си превързах ръката и смело извиках “The show must go on” и вече криволичехме по пътя нагоре към Пампоровец.

Надеждите бяха за каране в парка, търкаляне по боксове и пайпа и извършване на различни видове простотии по пистите. Времето беше на наша страна – част от дъжда, които се бе излял предишната вечер най-горе беше снежец, а през целия ден слънцето мълчаливо ни наблюдаваше иззад облаците.

Пампорово изглежда не е особено популярен курорт, в началото на Април, защото смело мога да заявя, че усетихме какво е да си имаш частни лифтове и писти 😀 Всичко като че ли бачкаше за нас, чак беше плашещо да се пускаш по пистите и да не чуваш нищо друго освен врязването на канта в снега.

Първите няколко пускания изтествахме пистите – бяха идеални, мек пролетен сняг, които ти позволява да се сцепиш да въртиш бътъри, да си скачаш олита или просто да си тренираш земни 180ки и 360ки.

След като адреналинът вече течеше из вените ни, решихме, че е време да се посети паркът, който на свой ред се беше тотално разкапал – кал и борови иглички ни посрещнаха там където бяха попивките за скоковете, а в пайпът доволни стърчаха камъни . Разбира се камъните в половината тръба не ни изплашиха и смело надрахме дъските 😀

Фристайлът явно не ни се отдаваше … паркът прецакан, моето рамо прецакано, затова и изоставихме каквото беше останало от фънпарк Пампорово  и се насочихме към стоиките, за да фрирайдваме 😀

 Там пролетта ни посрещна с отворени обятия, но и много сняг, пред нас се разкриха пасторални пейзажи от овце, овчари, реки, езерца и тук таме сняг.

Пролетта хвърляше в лицата ни толкова много вода с надеждата, че ще се откажем, но беше сгрешила. Няма по-голям кеф от това да се засилиш лудешки и да разцепиш спокойните води на някое езерце в средата на пистата 😀 За всеобща радост езерца, потоци и изобщо локви от всякакъв характер не липсваха, а напротив – изобилие голямо. Лудешки викове за пореден път раздираха притихналата планина, не че триковете ни бяха нещо особено, обаче когато се получи яко някой доволен воден слаш, просто ти е кеф да извикаш !

Беше ни отредено да не си тръгнем от Пампорово с празни ръце, на пистата открихме един скиор и … може би тялото ще бъде намерено лятото, за трофеи взехме двете му щеки. Бъзик. Z3o намери щеките извън пистите. Даже имаме снимките да го докажем 😀

След намирането на щеките, простотията и детинщината в нас достигна критична маса и последваха многобройни дуели по пистите. Хич не ги разбирам скиорите – във всяка ръка си имат по един меч/копие и веднъж не съм ги видял да се налагат с щеките, това само ми говори, че нямат чувство за хумор и изобщо много им миришат краката! Освен това разкрихме неподозираните свойства на щеките в сноубординга – супер удобни са за пазене на баланс при пресове, а и помагат да се засилваш по пистата, а като добавим бонусът, че само с няколко звукови ефекта се превръщат в лайтсейбър … хвала за щеките.

Та както си карахме доволни и се налагахме по каските с мечовете си изведнъж пролетта се превърна в есен, по снега имаше изпадали пожълтели и пооранжавели листенца – красота, която трябваше да унищожим с безбройни слашове. Следващите кадри сами говорят за случилото се.

Краят на деня вече се беше устремил към нас, пистите бяха все така пусти, планината все така тиха, а у нас също вече се беше настанило това безметежно спокойствие – идиотщината беше изчерпана и заменена с тиха мъдрост ( или нещо подобно 😀 )

Кофтито в цялата работа беше, че мен тепърва ме чакаше най-гадната част – посещението при чичо доктор, бях сигурен, че ме чака наместване на рамото и се бях приготвил за лудата болка.

За моя радост всичко се оказа някаква си сублуксация, която с 1 месец почивка и обездвижване, малко физиотерапия и шепа обезболяващи на ден ще мине от самосебе си ! Честно казано яд ме е, че не остахме да караме още един ден, но нищо – време има, сняг по високите места ще да има до Май месец. А за хората пропуснали да отчетат присъствие в пролетната снежна планина, само мога да изкажа голямото си съжаление – не знаете какво изпускате!