Пролет е.

 
 

За съжаление от бая време цари мир и спокойствие в блога. Нова статия не е имало повече от месец, което може да е довело до объркване на много хора, които денонощно мислят за нас. Спокойно, фенове (или по-скоро фенки). Не сме се отказали от сноуборда, нито от блога. Дори обратното. Трудим се денонощно върху най-различни безсмислени глупости, които допринасят за нашето нищоправене. 😀

Но казахме си “Стига!” и в този смисъл пиша тази първа статия от толкова дни насам.

Много от вас знаят, че в тази вече изминала работна седмица имаше 2 (два) дни, през които лифтовете на Пампорово работеха безплатно за всички. Надявам се, повечето от вас да са намерили време да отидат, защото снегът е още там и с последни сили се бори с топлите дни в името на всички нас – карачите! Недостойно е, да не го уважим този месец поне веднъж, нали? 🙂

Знаейки за ожесточената борба, която ври в планината, аз и Ментъл-а (който ще продължи тази статия в по-следващ пост) стегнахме раниците, бордовете и коланите в колата за да идем и възползваме от събитията горе. Но не в тези безплатни пампоровски дни, а седмицата преди това, когато пистите работеха само за нас.

Както всеки, така и ние имахме план за действие. Отсядаме в хотел Пещерняк в Чепеларе за 3 (три) дена и караме в околията. Тук е момента да препоръчам хотел Пещерняк на всички, които смятат, че 18лв за нощувка, закуска и вечеря в приемлив (соц стайл) хотел си заслужават. 🙂 Условията наистина не са лоши, а цената е убиец!
Но като всеки добър план, винаги има какво да се обърка, но за това малко по-късно. 🙂

Четвъртък по обяд вече затягахме бордовете на горната станция на чепеларския лифт. Пистите бяха добре обработени, а снегът мек и благоприятен.

По пистите ни човек, ни дявол. Времето беше приятно слънчево с разкъсана облачност и приятно топъл, южен вятър, който ни напомняше разцъфването на първите пролетни цветя в бабината градина. Представете си тази идилия, спокойствието и хармонията, която цареше на чепеларската зелена писта, дълга цели 5 (пет) километра.

Разбира се ние се почувствахме длъжни да се потопим дълбоко в обстановката и след като постигнахме пълен синхрон с нея, да я разкъсаме отвътре с идиотски викове, простотия и ред дргуги получовешки активности, които наблюдавани отстрани изглеждат крайно неадекватни. 😀

Именно горе-споменатото обяснява причината да срещнем сърна на пистата и защо й се наложи да си счупи краката от тичане по нагоре по баира. 😀

В едно такова пролетно каране, когато снегът е много мек с претенции за киша, е много подходящо за заучаване на “наземни трикове” (graund tricks). Поне ние така мислим, и затова наблегнахме на това. Но не може човек да прави все едно и също, затова търсехме някъде да подскачаме. Първите няколко спускания бяха медни. Но когато всичко върви добре и изгледите са чудесни, идва момента, в който съдбата ти подава дръвцето да го захапеш. 😀

Още на третото спускане, Ментъл-а (който ще напише продължие на тази статия идните дни) се метна от едно импровизирано скокче, без да подозира, че късмета му ще го засрещне във въздуха и ще го забие в земята с глух удър, който да прецака рамото му. 😀

Въпреки тази зла участ, той продължи да кара. Не измени на ценностите си и защити името си.

Денят завърши относително добре, след като спряха лифта, се върнахме в хотела и навестихме спешния медицински отдел на Чепеларе, където много малко ни помогнаха…

…а след това се разходихме из и около града. Много хубав град.

Решение бе взето в последните часове на отминаващия ден. Но какво беше то, ще разберете в следващата статия на Ментъл.

Leave a reply