ВНИМАНИЕ – ДЪЛГА СТАТИЯ!
Както обещах, ето и статията посветена на ето това видео, което ме накара да си припомня да дишам, защото дъхът ми бе спрял. Фактът, че онзи тип се беше забил целия, с надолу главата, в 2 метра сняг и само бордът едва се мяркаше сред тоновете сняг наоколо му… само това може да ме накара повече да не излезам от отъпканите писти.
Но както при всеки средностатистически човек, и при мен заработи глождещата нужда да разбера повече за това видео и причините, този младеж да се прецака така епично.
Сетих се веднага, че преди бях гледал една спасителна акция, в която пак така изровиха една мадама, навряна в снега с краката нагоре.
Оказа се, че такива злополуки са категоризирани в група под названието “NARSID” (Non-Avalanche Related Snow Immersion Death) или по българско му – смърт, причинена от НЕлавинно свързани пропадания в сняг.
Какви зли неща се има предвид под кодовото “NARSID”?
Това са случаите, когато човек попадне в “дървесен кладенец” (Tree Well), пропадне в “снежен мост” (snowbridge) или по някаква НЕлавинна причина се зарие дълбоко в снега и не може да се измъкне сам.
Аз обикновено като чуя за опасност при фрирайд първо се сещам за лавини. Но вече не! 😀
Фрирайдът определено е голям кеф, но определено си има цена. (не говорим само за пари…нали?)
А сега по-подробно за гореизброените нещастия, които дебнат нищо-не-подозиращия карач в пудра.
Какво е това “Снежен мост”?
Снежният мост е чисто и просто затрупана със сняг река, която не спира да съществува защото не я виждаме, а напротив – продължава да си тече необезпокоявана в собствената неприкосновена въздушна обвивка. Акцентирам на въздушната обвивка, защото именно тя е тази куха част, която дава нестабилност на снега над реката. Ако снегът е малко или е нестабилен, карачът лесно може да пропадне в реката. Оттам работата става дебела – или се измокряш целия като идиот, или попадаш в течението, то те замъква надолу по склона и оставаш погребан под тонове сняг, на тъмно, мокро и студено (което бих го пожелал само на една бира). ❗
Звучи наистина брутално, но такива възможности за умиране се срещат при ниво фрирайд, когато карачът не е лаик и определено разбира повече от колкото аз ще успея да напиша в тази статия. 🙂
А сега какви са тези дървесни кладенци (Tree Wells)?
Тъй като те са основната част от случаите на “NARSID” (65%), на тях ще обърна най-много внимание. Представете си, че шредвате яко пудра в леко гориста местност с красиво отрупани елхички около вас. (LOL,сега сe усещам, че описвам спускането ни на Перелик преди НГ 😀 ) По някое време падате, всичко става за секунди, отъркалвате се и се забивате в дърво. Първоначално не знаете къде е горе, къде е долу, но малко по малко усещате, че сте в основата на дървото с главата надолу, светлината е малко и движенията ви са силно ограничени. Пулсът ви е ускорен, дишането тежко, а въздухът го усещате недостатъчен.
И не. Не се изхвърлям с опита ми за сърцеразтупкващо описание (или поне не много 😀 ), защото именно така разказват повечето хора, станали жертва на дървесния кладенец. Които не са умрели де. ❓
Като цяло това не е нищо феноменално, което никой да не го е виждал през живота си (като снежните акули примерно). Чисто и просто, когато натрупа много сняг наведнъж, клоните на повечето иглолистни задържат снега по себе си и не позволяват той да се натрупа плътно около стъблото на дървото. Така се образуват въздушни “джобове” – ями, които остават под и около дървото. Спомнете си на плажа, когато малките дечица копаят дупки в пясъка и ги покриват с вестник за да може другите да се пребият в тях – почти същото, само че снежните могат да са дълбоки към 2-3 метра!
Добрата страна на снежния кладенец, разбира се е случайността, че са отбелязани със стърчащо от снега дърво! А когато можем да видим една заплаха, то значи можем да я избегнем (което не важи за снежните акули, които не се виждат) Най-проблемните дървета са тези иглолистни с по-гъсти клони, които започват още долу при стъблото. Едни от тях са добре познатите ни “Коледни Елхи”, чиито оръфани и безжизнени тела на техни роднини захвърлихме на боклука след коледните и новогодишни празници. Което пък от една страна ме успокоява, защото сега си обяснявам как те ни отвръщат на удара. 😛
Лошата страна на снежния кладенец е, че дори да паднете с краката надолу и главата да ви се показва на повърхността то шансът ви да излезете без чужда помощ е малък. Разбира се говорим за снежна покривка от 1,5-2-3 метра. И сега, пак казвам – не се изхвърлям, нито имам за цел да преекспонирам нещата (като Ани Салич във вечерните новини примерно). Просто от проведените учения с доброволно настанили се хора в трий уел се оказва, че 90% от тях не са успяли да се измъкнат сам сами. Гаден факт.
Още нещо, което ще ви направи впечатление по видеотата, паднеш ли в трий уел, изчезваш! Без майтап. Ако някой не те е видял как се скриваш под клоните на елхата или не успее да ти проследи следата – гориш! Чао! Край! gg! Шансовете ти за понататъшен здравословен живот спадат драстично. Целият сценарии е гениално зловещ – пропадаш, снега те затрупва, клоните се спускат над теб и готово, все едно нищо не е станало. 
Сега идва и ред на смъртните случаи! ХО ХО ХО! 😀
Хората попаднали в тези кладенци, много често умират не от задушаване, а от замръзване. Както вече разбрахме, ако човек не успее да се измъкне сам и никой не го спаси, остава там погребан докато наближи пролетта и го намерят. Гадно, но такъв е живота.
За утеха на всички, смъртни случаи от този род не са много, защото повечето хора карат в групи, което се оказва животоспасяващ фактор. Има и други случаи, като този, в който един тип се обажда да дойдат да го спасят, защото е с главата надолу и не може да се измъкне. 😀
Ето го и него:
Разбира се, тук става дума за коварните и наистина опасни tree wells. Иначе в обикновените случаи, когато няма много сняг, дървото е широколистно, или няма ниски клони (стъблото се вижда ясно) тогава пак има кладенци, но те са много по-слабо изразени. Което пак не ги прави за предпочитане, защото повечето сигурно вече знаят, че да се изправиш след падане в дълбокия сняг, коства много повече време и усилия от карането. ГОЛЯМ МОР! 🙄
Останалите причини да се закопаеш под снега
остават в ръцете на съдбата и късмета на отделната караща в пудра единица. На акъла ми идва един случай, в който един тип дропна (скочи) от една 10 метрова скала и буквално се гмурна с надолу главата. Изчезна в снега, целия се беше набутал поне 2 метра навътре. Добре че беше оператора да го измъкне.
Мисля, че подобен е случаят и на момчето от видеото, което ви показахме преди няколко дни – натъркаляло се е и е попаднало в някаква “куха” част, където снегът е бил с по-малко основа. Паднеш ли веднъж в такъв капан, затрупването става лесно. Макар че пък изглежда много на Tree Well ситуация, с тея вирнати крака нагоре… Но, затова пак повтарям, че трябва да се кара с приятели – никога не знаеш какво те очаква в дълбокия сняг.
Какви мерки да предприемем за да не ставаме жертви на това недоразумение?
1.
Най-най-важното правило, което го пише във всеки сайт, казват го във всеки форум и всяко видео отнасащo се до безопасността при фрирайда – КАРАЙ С ПРИЯТЕЛИ. Но не просто да се качите заедно на върха и да се чакате долу. Нужна е предварителна уговорка. Да се изчаквате и никога да не се изпускате от поглед. Схемата “спусни се, докато аз те гледам, после спри и ме гледай аз как ще се спусна”, когато се спускат кратки участъци и ролите се сменят чак до края на трасето, е може би най-добрата възможна. Важен е визуалният контакт между каращите. Не се изпускайте от очи и карайте сравнително близо един до друг за да имате възможност за реакция, ако нещо стане. И последно – НИКОГА НЕ ХОДЕТЕ ДА ВИКАТЕ ПОМОЩ! Обадете се, но не напускайте мястото на злополуката.
2.
Носете си екипировка! Карането извън писти не е шега работа. Тогава най-силно се усеща влианието на планината и борбата става истински балканска. Но тук няма да се разпростирам, заслужава си да се отдели повече внимание на това. Може би в някоя следваща статия. 🙂
3.
Проучвайте си трасето, преди да го спускате. Така ще знаете какво ви очаква.. 😀
4.
Не карайте извън пистите. 😀
Нещото, което най-много ме притеснява е, че може би нещата изписани до тук успяват да преборят един сноубордски (и скиорски) закон – “there are no friends on a powder day“. Затова ще си позволя да го променя – “there are no non-riding friends on a powder day!” 😀
И последно! Докато четох и гледах всичките неща в интернет, едно нещо ми се въртеше постоянно в главата “какво ще направя аз, ако попадна в подобна ситуация и съм затрупан?!”. Ще бъда честен. Единственото, което ми идваше на акъла беше това:
Е, надявам се, да съм хвърлил малко светлина относно “NARSID” случаите. Ако имате въпроси, чувствайте се добре дошли да питате. Ако имате поправки или пък сте изпадали в подобни ситуации и искате да споделите – още по-добре за всички ни! Допълнително инфо ще намерите тук: LINK
P.S.
Leave a reply