Спор няма, паша го имаше и фермерите ги имаше… Купона го имаше и филма го имаше и нас ни имаше и всичко си имаше, но ако вас ви е нямало… хмм, четете надолу и си ръфайте ръкавите, защото изпуснахте! 😀
Ето как започна всичко…
За разлика от миналата година, този път не летяхме ниско по завоите. Този път целеустремено потъпкахме дупките по Шипченския проход, изживявайки леки трепети на густо от почти офроудния терен, нищо работа за малкия танк! За учудване на всички, по обяд, на 22ри Август, вече бяхме в Габрово!
И тъй като имахме бол време, последва – хапване, пийване, разходка из града, разглеждане на забележителностите – Етъра, катедралната църква “Света Троица”, църквата “Успение Богородично”, култовото място за бира зад общината, градската часовникова кула, крепостта Градище… но нека не се отплесквам толкова и да се върнем на същественото, а именно за започването на началото!
Началото бе поставено с инсталирането на уредите на Boulevard пред спортната зала в Габрово, където се събраха всички местни скейт прота да разцъкат… и ако тогава не беше такъв жесток пек, сега сигурно щях да мога да разкажа нещо повече, затова ако някой знае подробности от тогава, да пише долу под статията! 😀
Та… както казах, ние не се задържахме много при скейтърите, а се отправихме нагоре да проконтролираме височината на тревата по полянката. 🙂
Не щеш ли.. изведнъж, покрай пътя изкочи едно продължение на един десен завой! Реално това беше черен път, който стремглаво се катереше по склона нагоре и се скриваше под сянката на една горичка. Че си беше стръмен – беше си. Че не беше път за коли – не беше. Че не се знаеше накъде води – не се знаеше.
Но беше толкова привлекателен, че нямаше как да не му се пробваме! Насочихме малкия танк в посока “катерене”, включихме вертикалното излитане и смело мога да кажа, че на третият опит вече хвърчахме с бясна скорост нагоре по склона! 😀
А ето как изглеждаше всичко:
По някои кретенски физиономии се чете изчаткало удивление от извършената глупост.
…това си остана хайлайт, който не можех да пропусна…. а сега да продължа по същесто!!!
Горе, на поляната под Градище.
Там беше култово! Цареше айляк, който трудно мога да пресъздам с бели букви на черен фон. Идилия, която единствено може да се усети на място.
Малко по малко, с напредването на часовниковата стрелка, броят на хората започна да нараства. Познати и непознати физиономии споделяха общия айляк, а Ристо и компания започнаха да подготвят обстановката за парти-премиерата.
След още няколко часа, всичко беше готово – музиката дънеше, екрана светеше – слънцето се скри и купона започна! Фермерската обстановка беше шестица. Хората със сламени шапки и бутилки в ръце увеличаваха числеността си главоломно, а след като и безплатната бира отвори “врати” бираджиите захвърлиха вече изветрелите напитки и се втурнаха към авантата, като комари на нощна лампа. Навсякъде плъзнаха сенки в специфична стойка тип “гипсирана ръка” с потящи се, пенливи пластмасови чашки.
Но да сложим алкохола на страна за момент…
Както миналата година, така и сега не беше пропусната организираната, неалкохолна, поощрителна забава. Водени лично от Заека, бяха проведени N на брой игри и под контрола му се раздадоха маса награди – то не бяха подаръци от fabric, whiteroom, oт самите ninja squad, че даже и от нас. Веселбата на фермерите остана пословична и след това.
Когато игрите свършиха, всичко живо се средоточи в/у консумация и социални контакти. Времето летеше, настроението се покачваше.
Именно тогава беше и вотрият ни хайлайт за деня – запознахме се с борбените представители на скиорския кампус! 😀
Сега, нека подчертая (отново), че когато говорим за скиори, не го правим с лоши чувства! Не знам дали с разговорите същата вечер успяхме да се разберем, но поне се опитахме. 😀 Няма да задълбавам, но пак казвам – това, че се бъзикаме със скиори, не означава, че ги мразим или че омаловажаваме тяхните постижения в спорта, дори е обратното.
Точка. 🙂
Настана време и светлина изрисува познато изображение на екрана… филмът започваше! Хората насядаха бързо около проектора и затихнаха моментно, като пръднала госпожица в театър.
Филмът беше култов, както винаги. Личеше си, че нинджите се бяха постарали със сценария. Началото на всеки профил във филма, беше уникален за всеки карач. Кой копаше картофи, кой караше каруцата… та хранеха конете и оправяха трактора – абе пълни селяни! 😀
Евала, добре са ги заснели! Триковете и стила, както винаги къртеха. Райдърите разцепваха под ритмите на диво сръбско ма’ане и казано честно… много им отиваше!
Прожекцията беше 100%-во емоционална. Всички викахме, крякахме, пляскахме, свиркахме. 😀 От време на време някой извикваше в гюролтията някой бисер, които за жалост аз лично не успявах да доловя много. 😀
Прилагам кратко пиратското клипче на прожекцията. 😛
Филмът бе високо оценен от всички! Като завършек, заедно с последните благодарностни надписи запука и зарята! Тя беше изненада за повечето, защото, така като гледам, само Додо е успял да я хване с апарата както трябва. 😀
Снимката на МеНТе:
След този трети хайлайт за нас, започна четвъртия, а именно
Преображението!
Тук ще бъда най-кратък. Имаше личности, които друсаха черешата от толкова високо, че им се виеше свят. А други, толкова се преобразиха, че и сега не могат да се познаят на снимките. Ужас. 😀
Затова вижте няколко снимки и правете изводитe за себе си.
По съображения, точно по това време ние запалихме танка и офейкахме към Пловдив. Изпуснали сме много и това го осъзнахме по-късно. Пропуснахме и забулената в мрак бабичка, която бродеше по средата на шосето с 300 чувала на гърба в 4 часа сутринта. Но нищо! Другия път ще гледаме да компенсираме 😀
Тук е времето да подсетя четящите, които бяха там, да допълват разказа, защото аз 100% изпускам важни моменти, но и на мен ми писна да пиша вече… близо 1000 знака изписах, а кой ще ги чете… не знам. 😀
Като цяло за нас беше яка събота!
А вие, пропуснали-купона хора…. цакахте се! хаха 😀
P.S.
Крадеца, де открадна подаръка на горкото момче, да го върне, ей!
Leave a reply