Продължавам поредицата от миналата седмица с надеждата, че като ви разказваме за снежната ситуация от 1ва ръка ще се престрашите и вие да се пробвате (или пък съвсем да се откажете)!

От 4те карания в тази изминала седмица, 3 от тях бяха именно на Чепеларе. Защо? Ами, защото ако ви се кара в Родопите, за сега там е най-далавера.

Разбери повече тук…

Ако сте поглеждали блога, значи се досещате за първото каране там неделя, после вторник… след това четвъртък на вр. Перелик. Сега като ги преглеждам, с радост мога да заява, че като нанесем оценките от всяко едно каране в/у чарта, забелязваме права, която непоколебимо се изкачва нагоре… а “нагоре” значи СУПЕР!

И може би ако бях забелязал този факт по-рано, логически щях да предположа, че съботата ще се размажем от кеф… както се всъщност се случи.

Та така. Пиша я късно тази статия, но все още помня как се случи всичко. Беше събота и за всеобща радост, банкерите не трябваше да работят и имаха време за каране! За сефте тази година се бяхме събрали повече от 3ма човека! Беше си един малък празник.
Натъпкахме колата на mental, залепихме я и запрашихме нагоре.

Горе бяхме точно за полудневката, която вече струва реални 20лв. НО!!! Ако смятате да ходите, отидете там към 11:30, защото точно тогава повечето хора си тръгват от пистата и си продават картите на половин цена – сиреч са на далавера!

Въпреки, че снега от последният път беше започнал да се стапя, за нас беше доста добро каране. Пистите както всеки път бяха обработени, тук-таме с лъснати от лед места, но въпреки това приятни за каране. Времето беше по-меко от обикновено (-2°) , a слънцето печеше ли печеше.

“Слънце, Сняг, Туризъм, Яко Сноубордизъм!”

Неспирно возещата се мечка на Мечи Чал!

Имаше доста рускини и руснаци, които събираха снега с тяло. Явно ските беше нещо ново за тях. Единствено те се държаха леко неадекватно на пистата, но за това най-добре могат да разкажат болките в кръста на Брат’чеда.

През целия следобед, слънцето напичаше приятно, снега на места се отпускаше и дори разтапяше. Пудрата на пистата беше по-скоро “пудра”, нищо общо с тази на Перелик, но ние не бяхме очаквали нищо по-различно.

След като пистите се опразниха, ние останахме единствени. Изпратихме слънцето и бавно заслизахме надолу, наслаждавайки се на всеки метър от пистата.

Брат’чеда с вертикално излитане.

Разбира се, всички знаехме какво чакаме. Дори пича, който спря рактрака до нас и ни каза “момчета, аре да ва помоля само да не газете т’ва дето минахме с машината”, дори той знаеше какво чакахме.

Вафлата си е вафла. Друго не мога да кажа. Беше перфектното последно спускане за деня.

Ето така изпратихме оснежените склонове, след което се натоварихме и отпътувахме към добрия стар Пловдив.
Какво се e променило от миналия път в Чепеларе? – Почти нищо!

Оценка 11/10

Коментари от Фейсбукъри

коментара

• Golyam Perelk
• път за чепеларе
• чепеларе
• chepelare писти
• чепеларе курорт далавера
• безбог snowboard
• chepelare
• чепеларе писта
• писти чепеларе карта
• мечи чал

This entry was posted on Wednesday, January 12th, 2011 at 1:55 am and is filed under News, Resorts/Huts/Tracks, what about us. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.