Дойде новата година, да ви е честита! Надяваме се, че сте изкарали добре и помните как сте я посрещнали! 😀
Хората са казали, че каквото е началото на годината, така ще върви и за напред. Та ние решихме да си предвещаем една година изпълена с каране в планината.
…и те така…на 2рия ден от тази 2011 година, ние отпътувахме към Чепеларе с трепет в душата и надежда за малко повече сняг, от колкото се говореше, че има. 🙂
Цъкни и разбери как се случи всички…
Още по пътя се зарадвахме на колоните от коли, които се прибираха. Колкото по-малко хора, толкова по-добре!
Реално сняг нямаше никъде по пътя, ама ние и не очаквахме, така че всичко беше ток. След като паркирахме на Паркингът отидохме да закупим карти, които струваха цифром и словом 20лв (двадесет лева). Муце цена! Евала!
Снежната покривка е 30см, а температурата бе -6 градуса -> медец! 😀
Възседнахме лифта и започнахме да наблюдаваме надолу невероятният феномен: на пистата сняг и зима, а в гората пролетен шубрак! Добре че навремето са били Уейн Пиърс и партньорите му, за да изобретят оръдията за сняг и добре, че тази зима поне е студена!!! 😀
Слуховете бяха оправдани. Отворени са само 3 от пистите и те са от междинката надолу. Според Ментъла, чепеларци не можели да изпомпат водата догоре и затова само до междинка!
И както всички предполагате, условията не бяха мега добрите, защото като всеки безснежен сезон, след първите няколко спускания от N на брой лица, тънката, новонахвърляна, снежна покривка бива разтикана по краищата за да разкрие истината за снега,студа и заледяването като цяло. 😀
След няколко спускания, решихме да се възкачим до последна станция, за да видим какво става там.
Горе работеше само малката пистичка с детския влек. Снега беше същия. Последваха малко панорамни снимки, 2-3-4 спускания и после надолу към “големите” писти! 🙂
btw това не е нормална снимка в която се виждат карачи на лифтoва седалка. Защо? Ми защото, обикновено се снимат докато лифта ги качва нагоре. 😀
Ние с брачеда фейлнахме яко, защото ни казаха, че нямало достатъчно сняг за да спуснеш от горна станция до междинна, та като най-големите лузъри слезахме с лифта до долу. Шанс! 😀
(това тук е част от неставащата за каране, изорана писта под горната станция)
После шускахме до 16:30, когато затворихме лифта.
В заключение, ще кажа, че си струваше! Макар пистите да бяха подли с тоя гаден лед, макар да бяхме само 2та с брачеда, успяхме да си начешем крастата! 🙂
Ако решите да ходите, стегнете борда и наточете кантовете добре, че ако сте със стар и очукан кораб като брачедовия… живи сте погинали. 😀
Leave a reply