Пролетен фрирайд на връх Върховръх

 
 

С настъпването на астрономическата пролет от no.ski.CREW решихме да отпразвнуваме това събитие с изкатерването на някой връх и доволна порция фрирайд при слизането после. Дестинацията бе избрана – връх Върховръх 1633m.

Рано в съботната сутрин потеглихме от Пловдив в посока Перущица, пътуването отнема около половин час, като разстоянието е около 25 километра. След като вече бяхме в Перущица потърсихме табелите за връх Върховръх, село Скобелево или Чурен, пътят беше добре отабелен и много лесно успяхме да потеглим към Върховръх. За тези, които смятат да отидат, но никога до сега не са го посещавали – трябва да знаете че пъят от Перущица до Върховръх е доста тесен асфалтиран път с много завои. Шофирането нагоре обаче е много приятно, точно заради завоите. Ако има късметлии с ae86 или пък импреза sti ( или пък която и да е ниска кола с твърдо окачване и достатъчно сила в двигателя, за да драпа нагоре с голяма скорост ) 100% ще се накефят на изкачването на max 😉 Само карайте по-внимателно, защото пътят никак не е широк и за да се разминат две коли е добре и двете да се движат с малка скорост или пък едната да отбие лекичко в дясно. На снимката долу може да видите колко много чупки и 180 градусови завои има на разположение за любителите на по-екстремното шофиране >:) По пътя за върха се откриват и множество красиви гледки към равнината и към красивите скални образувания, характерни за тази част на Родопите.

карта - перущица - върховръх

снежен път

За наша радост снегът започна да се появява още от около 1300 метра надморска височина, а знаехме, че с изкачването ще става все повече и все повече! Гледката която заварихме около хижата ни даде надежди за върха. Въпреки температурата от около 15-20 градуса и безоблачното и синьо небе снегът си седеше и не даваше признаци на стопяване!

хижа върховръх околност

хижа върховръх табела

върховръх табела

Табелата за Върховръх смело ни убеждаваше, че ще вземем разликата от 100 метра надморска височина за някакви си 15 минути, реално по пътя може и за 15 минути да се стига … лятото 🙂 На нас ни се наложи да бием партина, снегът беше около 20-30 сантиметра, на места и повече, на места и по-малко. Изкачването ни отне може би около 25-30 минути. За съжаление от самият връх Върховръх не се откриват никакви впечатляващи гледки, защото както повечето върхове в Родопите и той е силно залесен и дърветата пречат. Все пак само заради чистия въздух, красотата на гората и кефът от спускането после катеренето 100% си заслужава!

на път за връх върховръх

На път за върха.

катерим се към върха

Тук се катерим смело към върха, натоварени като мулета с раници, лопати, води, храни и бордове. Всъщност само бордовете и фотоапаратите щяха да са напълно достатъчно … за следващия път ще знаем 🙂

връх Върховръх покорен!

Върхът е покорен! Ще спестя идиотските ни снимки на радост и кадрите от последвалата снежна война, с която ритуално отбелязахме възкачването на Върховръх. Снимки от последвалия фрирайд из гората липсват, защото както отбелязах бяхме натоварени като мулета и на никого не му се искаше да си рискува апарата и да пази баланс върху борда с натъпканата раница на гърба 😀 За слизането надолу мога само да кажа, че на места равните участъци малко затрудняват, защото трябва доста набрана скорост, за да се вземат, без да се налага да подскачате с борда. Кефът обаче цена няма! В подножието на самият връх има някакви бразди и точно покрай тях има пънове, които са идеални рампички за прескачането на браздите – дано и догодина положението се запази такова. След като стигнахме хижата хората там ни гледаха все едно сме извънземни, които току що са кацнали. Всички останаха силно впечатлени, че е възможно този връх да бъде спуснат.

След малка почивка до хижата решихме, че не ни се катери отново върха, а искаме да си намерим някое снежно склонче, на което да приложим инжинерните си умения и да си построим кикър, от който смело да се мятаме! Няколко разговора с местните ни упътиха към 1 почти равен “хълм”, за който твърдяха, че бил някогашна ски писта. Те скиорите явно и на равно могат да си карат 😛

Смело потеглихме в посока комплекс “Родопи”,  като тайно се надявахме там да има нещо подобно на писта , но уви напразно. С леко попарени надежи и напиращо и тягостно чувство за прецаквация, поехме по пътя за село Чурен, никой от нас никога не беше ходил във въпросното селце, но все пак в името на приключението и откривателския дух потеглихме натам.

село Чурен - номер едно фрирайд дестинация!

В момента, в който зърнахме тази гледка и ни беше ясно, че сме ударили джакпота – бяхме намерили перфектното местенце, за да си изкараме остатъка от деня с огромни усмивки по лицата.

пролет срещу зима село Чурен

Успяхме да паркираме точно над този перфектен снежен склон, нашарен с множество ридчета, които представляваха идеални кикъри и дропове, за да можем да полети докато цепим пудрата.
Бързо се разсъблякохме, останахме по тениски, намерихме перфектното място, на което да сложим кикър и за няма и 15-20 минути той бе готов!

село Чурен - кикър

Снегът беше перфектен – 30-40-50 сантиметра, не се топеше, беше мек и бърз. Все едно си ги бяхме поръчали идеалните условия 🙂

Започнахме да скачаме – кой за грабове, кой за градуси, кой за падания , но всички се забавляваха на MAX! 😀

мют граб

Мют или така известното муте!

инди граб

Инди, известно още като … инди.

стейлфиш граб

Стейлфиш граб, известен още като “Ами като не мога метод и стейлфиша е метод!”

Снежната сесия продължи със скачане по ридовете и оставяне на следи в недокоснатия сняг 😉

фрирайд за живот!

фрирайд за живот

фрирайд село чурен

фрирайд за живот

Прекараният перфектно снежен ден, само доказа, че сноубордът далеч не е скъп спорт и само на цената на горивото до дадена дестинация, човек може да си изкара прекрасно!

Leave a reply