Така е, дори и изместването на полюсите, породено от глобалното затопляне, не успяха да задържат зимата поне още няколко месеца… 😀 И въпреки, че всички ние от no.ski.CREW се надяваме да дойде ледниковият период, когато ще ходим на бачкане и даскало с мамути, трябва да признаем, че сезонът си отива. За каране има, но за всеобщо нещастие, и там ще се стопи… 🙁
Затова! Без да ревем, без да се тюхкаме, ние погледнахме реалността в очите и гордо й казахме “Епа, беше мнооо яко!”.
…а след всяко изминало нещо, човек един ден сяда и си прави равносметка за това, кoeто си е отишло…
Та така и ние, седнахме, пък теглихме чертата и установихме следното…
? Общо километри изминати върху борда : това трудно го смятахме, ама горе долу към 3200км! …което е приблизително разстоянието от София до ядрото на земята! 😀
? Общо литри бензин, изгорени по пътищата на България: 150+ л., …да знаехме, че ще изхабим толкова, да се бяхме хванали по-добре всички на тур до Алпите, ама… другия път! 😛
? Общо падания – мнооооого (броят им клони към + безкрайност)
? Общо налепени стикери по лифтове и изобщо из курортите : 1000+ броя, …горе-долу щяха да стигнат да си облепи човек стаята. 😀
? Общо посетени курорти/писти/хижи : ~10
Копривките, Здравец, Бяла Черква, Чепеларе, Пампорово, Момчиловци, Боровец, Stuhleck.
? Количество отделен адреналин – мнооого! (имаше радост, тъга, усмивки, рев, сополи, пускне в гащите и мн. други!)
? Брой наранявания : над 20 изкълчвания, още толкова охлузвания, натъртвания. За тази година се разминахме само с 2 счупени и 1но пукнато ребро. Дано догодина тази статистика да отпадне 😀
? 1на потрошена градинка (…без коментар)
С тези статистики оставихме този сезон да си отива, надяваме се следващия да се справим по-добре! Гледаме сега в Австрия как да одължим сезона, но всичко е все още небъдна работа.
Разбира се сезона ще си остане емблематичен за нас с моменти като:
Обреченото “Опа” на Иван, породено от маниакалното шофиране на z3o, който въпреки 4х4-то и зимните гуми, успяваше да взима завоите с вратите напред и то в насрещното , като същевременно псувайки бършеше енергично замъглените стъкла на джипа.
Амбициозно построеният kicker от mental и не толкова амбиционзият му опит за method grab, завършил със звучно ТУП и счупването на 2 ребра.
Пияните лифтаджии, молещи за “една сигарка само, ако имаш”, които въпреки опиянението си не ни пуснаха качване гратис.
Потрошената градинка на едно крайпътно заведение, която mental се кълнеше, че не видял в огледалото за задно виждане. Все пак всички знаехме, че това беше отмъщение, заради липсата на шкембе чорба във въпросното заведение.
Многото приятни мигове, прекарани в планината, гледките, моментите на успех, когато се радваш от сърце, че си заковал трикът, че си пуснал трудният участък, че си се движил по-бързо от вятъра, че си полетял дори само за няколко секунди.
Така общо взето сезона изглеждаше при нас, а как беше при вас? 🙂
Leave a reply