Снежни приключения на аванта

Няколко дни след отркиването на сезона в Пампорово най-после сядам да разкажа как си покарахме на аванта ! 😀
Ако някой не знае откриването бе на 19ти този месец и беше обявено, че лифтовете ще возят цял ден без пари, което значеше, че ако не се качим ще се прецакаме яко!
Надъхани силно от обилния снеговалеж и от очевидната аванта се спретнахме 1на кола хора и хванахме закъм Пампорово, пътят премина неусетно в планове как ще се размажем по пистите и бам вече бяхме на лифта, катерейки се към Студенец.

Горе времето беше идеално – слънчево с много малко облачета из небето, температурата беше около -3-4 градуса и много леко прехвърчаше снежец. Без да губим време хванахме и лифта за Снежанка, почти нямаше хора, все пак работен ден се водеше, въпреки че 19ти се падаше Събота. Полюбувахме се на гледките, откриващи се от Снежанка и след бърза загрявка направихме първото спускане. Всички писти, стигащи до Студенец бяха в идеално състояние, обработени с достатъчно сняг, без лед. Но пистите, спускащи се от Студенец към Малина бяха друга история, изглежда заради по-малката височина и липсата на оръдия снегът не се беше задържал особено много. На места по пътя за Малина, направо трябваше да си се ходи пеша, защото иначе трябваше да се кара през камъни и пръст.

По някое време забелязахме как се струпват доста хора пред Стената и зяпат нещо много съсредоточено, наредихме се и ние, като си мислехме, че раздават наденички с бира … ама не, нямаше нито наденички, нито бира. Имаше скиори, носещи носии и свирещи на гайди и Кръстьо Лафазанов, опитвайки се да направи гледката интересна 😀 ( неуспешно … ) Това всъщност бе церемонията по откриването, която ние тотално игнорирахме и продължихме да се кефим на слабия трафик по пистите и снегът!

По някое време дори успяхме да се засечем с отбора нинджи, които веднага разпознахме по цайките Ашбъри, които съм длъжен да отбележа, наживо изглеждат доста яко 🙂 Малко лаф с Ристо и Алекс – фотографа и отново яхнахме пистите. Към края на деня Пампорово си показа рогцата, с буря точно в негов стил 😀 Времето направи завой на 180 градуса – падна мъгла ( едвам се виждаше на 2 метра ), заваля силен сняг ( на парацали направо! ), температурата рязко спадна и се появи супер силен вятър. Карането по пистите и извън тях стана още по-голямо приключение, чувствахме се като полярни изследователи. Успяхме да затворим лифта, като бяхме последните спуснали се за деня.

Доволни от авантата и отминалият як ден, спуснахме за последно пистата, водеща към Автограта, но бяхме с 1 по-малко отколкото когато потеглихме за нагоре 😀 Решихме, че въпросният сноубордяга ( Румен ) вече ни чака до колата нетърпеливо и там ни беше грешката … Заради непознаването на терена Румен беше поел към село Стойките и ни чакаше там, бурята направи 12те километра между Пампорово и Стойките голямо приключение – липсата на ток в селото и цялата околност също допринесе.

С две думи – изкарахме си перфектно.

P.S Впоследствие разбрах, че имало демонстрации на демо тима по сноуборд на България и тях ги пропуснахме с кеф. Btw , ако някой знае какво е “демо тимът”, нека ни осветли, моля.

P.S 2 Честита коледа на всички 😀 Споделете какво ви донесе Дебелакът?

Leave a reply