Най-добрите лонгбордисти на Балканите се събират тази събота, 11 май, в Борисовата градина.

Но първо да отговорим на въпроса що е това лонгборд. В но.ски блогът вече сме размишлявали по темата, както за лонгборда така и за мястото му в българските сърца. Но най-добре вижте ги сами:

“Да караме лонгборд в България – мъка или кеф? Интервю, видео и снимки!“

“Женки карат лонгборд.“

“Пак лонгбординг, ама този път само с мацки!“

И сега, когато всички знаем за какво иде реч, предоставяме на вашето внимание „Лонгборд срещата на годината”, организирано от фен страницата “Longboarding Bulgaria”!

Програмата за 11 май, тази събота, в София, в Борисовата градина:

Read the rest of this entry »

Нека бъдем честни един към друг. Да се озовеш със сноуборд на равна писта е също толкова гадно и мъчително, колкото да ти сервират топла бира посред лято.
Но докато една топла бира може да бъде подменена с две студени, то една равна писта бива доста по-трудна за преодоляване. Именно затова решихме да помогнем с няколко популярни и не толкова популярни идеи!

1. Като начало и ПЪРВА идея, която е най-близка до акъла – Не Спирайте На Равно! ЯКО ШУС!

Засилвайте се отгоре, давайте повече газ!

2. Ако въпреки скоростта, движещото ви се тялото бързо достига покой – Ваксайте Си Борда! Това е нашият ВТОРИ съвет. Хубаво, обилно ваксане преди пистата. Има различни вакси за различен сняг, има скъпи, има евтини – все тая, мажете с каквото имате, важното е да се лъзгате повече!

Правете си заливка на борда, още по-добре, но това не значи, че после пак не бива да ваксате. Изобщо ваксането е хубаво нещо. Използвайте го!

3. И все пак, равното ви е изненадало, ваксата не е била достатъчна и както се случва при корабите, така и при сноуборда, без движение няма управление. Тогава идва ред на друг ТРЕТИ вид способи, които изискват бързината на котка, силата на бик и издръжливостта на римски пехотинец. Read the rest of this entry »

Емблематична компилация от примери. Ето защо не обичаме да караме ски.

…и ВИДЕО!
Read the rest of this entry »

В следващите редове ще станете свидетели на излагащите и неочаквано любопитни подробности около новото ни сноуборд видео от Франция! Възхитете се на биполярното ми интервю, което ни почесва зад ушите.

Но преди това, позволете ми да ви представя за пореден път най-новото, най-първо и най-яко сноуборд видео на нашето крю!

ZEO: “Тук, при мен е създателя на видеото – Капитан Зео Войвода, който сам саминък си е играл да рови и избира, реже и изрязва не едно, а цяла дозина видео материал.
Първо, позволи ми да те поздравя за видеото. Разкажи ми малко повече за него.”

Kапитан Зео Войвода: “Здравей и благодаря! Всъщност това видео не трябваше да е нищо особено. Не сме снимали целенасочено, ами кой когато му скимне и то в повечето случаи аз, причините са обясними. По-късно ни дойде идеята да изберем по-емблематични моменти от престоя ни във Франция и да ги свържем едно за друго. Разбира се, в процеса на работа, нещата се изкривиха и стана такова, каквото е.”

ZEO: “Ок, значи това видео е повече в смисъла на видео албум от Валмение за вас си, така ли?”

Kапитан Зео Войвода: “Да, четеш ми мислите!”

ZEO: “Тогава защо е цялата тази гиролтия? Сложил си интро, лого, щуротии… всичко това би било НЕнужно, ако видеото е само за спомен. Трябва да има и друга цел. Кажи си я, знам че си я мислиш.”

Kапитан Зео Войвода: “Ами, разбира се, ние сме нарциси! Егоцентрици, на които много им се иска да са в средата на тълпата!
Но може да се каже, че има и друго, да. Read the rest of this entry »

Поради огромният интерес, многото въпроси и международното положение, сега ще станете свидетели на първото по рода си ревю на курорта Валмение.

Въведение

Най-първото нещо което трябва да знаем за Валмение, е че името се изписва на латиница като Valmeinier. Френска му работа общо взето – пишат 100 букви и после си измислят правила да не ги четат. Простено да им е.

Read the rest of this entry »

Доживяхме! Доживяхме и ние да се покажем в истинско 9-минутно видео!

Вече ви разказахме, че януари месец прекарахме една седмица във френските алпи, из “малкия” курорт Валмение. Там, всеки ден бе празник за нас. Ставахме още по тъмно, ентусиазирани с настроение. Курорта беше голям и всеки ден имаше нещо ново за нас. Нарадвахме се на и на слънце, и на вятър и мъгла, но най-много се нарадвахме на пудрата там.

В това видео се опитахме да овековечим тези мигове на настроение и най-веселите моменти от пребива(ва)нето ни там! Пожелаваме ви приятно гледане и дано ви хареса!

Мнения, впечатления, критики, псувни и похвали са високо ценени! Чувствайте се свободни да ги излеете в коментарите!

П.П.

Тук е мястото да споделя, че в четвъртък (14.03.2013), когато обявихме премиерата на видеото във фейсбук, един от нашето крю бе похитен! Повече, можете да видите на снимките…
Read the rest of this entry »

Всяка година в Чепеларе се провежда състезание не-виждано на друго място – уникален по рода си зимен многобой.

Всички наши верни читатели знаят, че това състезание е по-скоро терапия за разделяне на духа от тялото и предозировка на весело настроение.

Но това няма как да се разбере от останалите ни читатели, именно затова препоръчвам горещо на всички не-запознати да видят този линк тук – Чепелареада – що е то и има ли почва у нас?
Read the rest of this entry »

Снегопорене имаше! Първия ден (както вече описах) беше основно ходене до хижата.
За мое съжаление, снегът беше старичък, олегнал един такъв, леко спаружен и тъжен с не много дебела покривка от по-нов сняг, която се опитваше да му оправи настроението. Но дори и Ментъла знае, че снегът, макар и старичък, когато е метър-два дълбок винаги се препоръчва!

И с толкова много терен около мен, започнах да се чудя къде да хукна по-напред. Като първа идея ми дойде да взема да се покатеря на покрива на хижата и да пробвам да се метна оттам.

Read the rest of this entry »

На такова диво място, където няма нито една отъпкана партина, ходенето в дълбокия сняг щеше да има главна роля. Затова с мен бяха и надуваемите снегоходки, българско производство – смолфут. Въпреки, че до сега бях добил солидни впечатления от снегоходките и от теста, който извършихме във Франция, то този път беше време за едно интимно и лично опознаване.

Очакваше ме истинско ходене – два часа път по терен, основно осеян със стръмни склонове, където снега беше стар и лесно се отъпква. И този път имах само едни снегоходки и бях напълно зависим от тях. Тръгнахме за съжаление късно – до 3 часа щеше да е тъмно като в кучи гз. Раницата, по тегло, не се различаваше много от миналия ми път – 65 литра натъпкан обем + сноуборд, които в продължение на 8 км не сваляш от гърба си – демек голям зор. Ако нещо се прецака с раницата или със снегоходките, похода ми се превръща в адско ходене и затъване в снега, което можеше да трае поне 8 часа (ако не се прецака друго, разбира се).

Read the rest of this entry »

За да усетиш истинския дух на планината, трябва да се откажеш от някои иначе така простички за нас неща. Трябва да направиш “малко” жертвоприношение, за да бъдеш допуснат до могъщото спокойствие и неописуема красота на планината.
Забравяме колите, лифтовете, хотелите, ресторанти, баровете и като цяло зимните курорти. Махаме с ръка и пренебрегваме едни от най-големите постижения на човечеството – електричеството и водопровода. Оставяме битовизмите, ежедневните навици и задължения и се подготвяме за нови, неочаквани и пълни с неизвестност моменти. Връщаме се назад във времето, когато малките неща все още са имали голямо значение или както преди година бях писал – “Back to the Roots”!

Read the rest of this entry »